Натаниел Хоторн - Моят роднина майор Молино

Звукът се разнесе от балкона на отсрещната сграда и Робин насочи погледа си натам. Пред готическия прозорец стоеше старият гражданин, загърнат в широк халат — сивата перука бе заменена с нощна шапчица, дръпната назад от челото, а копринените чорапи се метлееха около краката му. Подпираше се на полирания си бастун, обзет от припадък на веселие, което върху старото му тържествено лице наподобяваше шеговит надпис върху надгробна плоча. После на Робин му се стори, че чува гласовете на бръснарите, на посетителите от пивницата и на всички, които се бяха гаврили с него тая нощ. Заразата обхващаше множеството и изведнъж проникна, в Робин — той изригна мощен смях, който проеча из цялата улица. Всички си деряха гърлата, но гласът на Робин бе най-силен. Облачните духове надникнаха от сребърните си островчета, докато натрупаното веселие с рев се издигаше към небето! Човекът от луната чу какво става долу в ниското и каза:

— Охо, старата земя е палава тая нощ!

Когато бушуващото море от звуци се укроти за миг, водачът даде знак и процесията продължи своя път. Вървяха напред като демони, скупчени, за да се гаврят около някои мъртъв владетел, вече лишен от могъщество, но все още величествен в своята мъка. Вървяха напред с фалшивото си великолепие, с безсмислен рев, с безумно веселие и стоварваха всичко на душата на стареца. Гълчавата отиваше напред и оставяше след себе си една смълчана улица.

— Ей, Робин, сънуваш ли? — попита господинът, като сложи ръка върху рамото на юношата.

Робин се стресна и дръпна ръка от каменния стълб, за който инстинктивно се бе хванал, докато живата река течеше покрай него. Бузата му бе пребледняла, а очите му не блестяха както в по-ранните часове на вечерта.

— Ще бъдете ли така любезен да ми покажете пътя към пристанището? — попита той след кратко мълчание.

— Значи избрал си друг обект за търсене? — забеляза другарят му с усмивка.

— Ами да, господине — отвърна Робин доста сухо. — Благодарение на вас и на останалите ми приятели аз най-после срещнах своя роднина, и той надали ще има желание да види лицето ми отново. Започвам да се отегчавам от градския живот, господине. Ще ми покажете ли пътя за пристанището?

— Не, добри ми приятелю Робин. Поне не тая нощ — отвърна джентълменът. — След няколко дни, ако все още го желаеш, аз ще те изпратя по пътя ти. Или пък, ако предпочетеш да останеш с нас, може би, тъй като си отракано момче, ще се издигнеш в живота и без помощта на твоя роднина, майор Молино.

© Весела Кацарова, превод от английски

Nathaniel Hawthorne

Източник: http://dubina.dir.bg

Сканиране и обработка: Сергей Дубина, 15 юли 2003 г.

Книжното тяло е любезно предоставено от Галина Янакиева

Публикация:

Натаниъл Хоторн, ГОЛЯМОТО КАМЕННО ЛИЦЕ

РАЗКАЗИ

Преведе от английски ВЕСЕЛА КАЦАРОВА

Съставител НАТАЛИЯ КЛИСУРСКА

Художник КОСТАДИНКА МИЛАДИНОВА

Редактор ОГНЯНА ИВАНОВА

Художествен редактор ВЕНЕЛИН ВЪЛКАНОВ

Технически редактор ПЕТЪР БАЛАВЕСОВ

Коректор АЛБЕНА НИКОЛАЕВА

АМЕРИКАНСКА. ПЪРВО ИЗДАНИЕ. ИЗДАТЕЛСКИ НОМЕР 800. ДАДЕНА ЗА НАБОР 10. 1. 1983 г. ПОДПИСАНА ЗА ПЕЧАТ 12. II. 1983 Г. ИЗЛЯЗЛА ОТ ПЕЧАТ 25. V. 1983 Г. ФОРМАТ 1/16/60/90. ПЕЧАТНИ КОЛИ 17. ИЗДАТЕЛСКИ КОЛИ 17. УСЛОВНО ИЗДАТЕЛСКИ КОЛИ 15.71.

ЦЕНА 1.34 лв.

ИЗДАТЕЛСТВО „ОТЕЧЕСТВО“, СОФИЯ „Г. ДИМИТРОВ“. КЛОН ЛОЗЕНЕЦ, БУЛ. „Г. ТРАЙКОВ“ 2а

ТНЕ portable hawthorne

viking press, new york 1969

hawtornes short stories

vintange book’s, new york 1946

Съдържание:

[[2396|Предговор от Наталия Клисурска]]

[[2397|Голямото каменно лице]]

[[2398|Творецът на прекрасното]]

[[2399|Дъщерята на Рапачини]]

[[2400|Злочестината на господин Хъгинботъм]]

[[2401|Егоизъм или змия в гърдите]]

[[2402|Експериментът на доктор Хейдигър]]

[[2403|Белегът]]

[[2404|Беловласия покровител]]

[[2405|Моят роднина майор Молино]]

[[2406|Кроткото момче]]

[[2407|Амбициозният гост]]

[[2408|Мантията на лейди Елеанор]]

[[2409|Големия гранат]]

[[2410|Пророчески портрети]]

[[2411|Сестрите-години]]

[[2412|Итън Бранд]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2405]

Последна редакция: 2007-04-29 13:46:27

Томас Хъчинсън (1711–80) — американски колониален администратор, кралски губернатор на Масачузетс (1769–74), живял след това в изгнание. — Б. пр.

Долната камара в двукамарното щатско законодателно тяло. — Б. пр.

На 4. VII. 1776 година с Декларацията за независимост САЩ се обявяват за независими от кралската власт в Лондон. — Б. пр.