Роберт Хюлик - Нощта на тигъра

— Налага се да изследвам трупа на Къю — стреснат обясни той. — Има нещо нередно около смъртта й. Ала вие няма как да знаете това, нали? Впрочем какво търсите тук?

— Аз… аз не можех да заспя. Излязох в двора, тъй като ми се стори, че…

— Че конете цвилят. Вече ми го казахте, когато се срещнахме отвън. Отговорете на въпроса ми!

— Дойдох да запаля благовонни пръчици, ваше превъзходителство. За упокой на душата й.

— Похвална грижа към дъщерята на господаря. Ако е вярно това, което казвате, защо се крихте досега? И къде?

Икономът дръпна завесата и посочи с трепереща ръка към една ниша в самия ъгъл.

— Там… някога там имаше врата — заекна той. — Но я зазидаха — обърна се към ковчега и бавно продължи: — Да, вие сте прав. Не беше нужно да се крия. Вече няма смисъл да се крие нищо. Аз бях лудо влюбен в нея.

— А тя?

— О, разбира се, че с нищо не бях й загатнал за чувствата си! — възкликна икономът. — Вярно е, че преди половин век семейството ни е било с тежест в обществото, но впоследствие е западнало и сега не разполагам с пукнат грош. Как бих могъл да се осмеля да призная на господаря, че съм… Пък и тя беше сгодена, предстоеше й женитба със сина на…

— Добре, добре. Кажете ми обаче не намирате ли нещо странно във внезапната й смърт?

— Не, ваше превъзходителство. Защо пък да е странно? Всички знаехме, че е със слабо сърце, а и цялото това напрежение напоследък…

— Вярно. Виждали ли сте отблизо мъртвото й тяло?

— Не бих могъл да понеса гледката, в никакъв случай! Исках да я запомня такава, каквато беше преди… тъй прекрасна, тъй… Господин Мин ни помоли заедно със стария му прислужник да помогнем при пренасянето й в ковчега, ала аз не можех, бях много разстроен. Първо разбойниците, после тази внезапна…

— Е, така или иначе, сега ще се наложи да ми помогнете, за да вдигнем капака.

Съдията успя да разхлаби книжната лента и я скъса с рязко движение.

— Поемете другия край! — нареди той. — Ще го поставим долу на пода.

Повдигнаха с мъка тежкия капак. Внезапно икономът изпусна с трясък своя край. Капакът падна напряко на ковчега и съдията едва успя да го подпре, за да не се катурне на пода.

— Това не е Къю! — изкрещя ужасен икономът. — Това е Астра!

— По-тихо! — викна му грубо съдията и се взря в застиналото лице на покойната.

Дори в смъртта тя беше запазила натрапчивата си хубост. Над синкавите клепачи се виждаха гъсти извити вежди, закръглените бузи имаха трапчинки, а чувствените устни бяха оформени красиво. Лицето нямаше нищо общо с Къю от портрета.

— Нека сега поставим капака колкото се може по-безшумно — подкани той треперещия иконом с успокоителен тон.

След като приключиха, съдията взе фенера и го сложи в единия край на ковчега. Огледа замислено дългата бяла рокля на девойката — беше ушита от фина коприна с втъкани мотиви на сливова клонка. Поясът беше привързан малко под пищната гръд с традиционната тройна препаска. Вкочанените ръце лежаха покрай тялото.

— Роклята несъмнено е на госпожица Къю — отбеляза съдията.

— Така е, ваше превъзходителство. Но момичето е Астра, кълна се! Какво ли се е случило с госпожицата?

— Скоро ще разберем и това. Първо трябва да разгледам трупа. Вие идете да изчакате вън, в гостната. И недейте да палите свещ. Още не бива никой да узнае за всичко това.

Уплашеният иконом понечи да възрази, заеквайки, но съдията го избута безцеремонно навън и затвори вратата. Незабавно се зае да изучава препаската. Отне му доста време да развърже сложния възел. После подпъхна лявата си ръка под талията на девойката и леко повдигна тялото, за да измъкне намотания няколко пъти пояс. Трупът се оказа доста тежък. Това потвърждаваше оплакванията на стария слуга, че заедно с господин Мин доста се измъчили, докато го пренесат.

Преметна пояса през единия край на ковчега и разкопча робата. Отдолу нямаше бельо, така че можеше да разгледа изцяло пищното голо тяло. Местеше свещта сантиметър по сантиметър, търсейки белези от насилие. Но гладката бяла кожа не беше наранена, с изключение на няколко драскотини по едрите гърди и заобления корем. Установи, че е била бременна някъде в четвъртия месец, после се опита да издърпа широките ръкави от вкочанените ръце. Разгледа бегло късите неподдържани нокти и мазолите по дланите, след което обърна тялото настрани и едва успя да сподави вика си. Точно под лявата плешка се виждаше малка черна лепенка, голяма колкото монета. Внимателно я отлепи от кожата. В бледата плът отдолу се показа прободна рана. След като я проучва известно време, опипвайки плътта наоколо, накрая съдията провери дълбочината на прореза с помощта на клечка за зъби. Несъмнено девойката бе убита. При това с дълъг тънък нож, чието острие е стигнало чак до сърцето.