Роберт Хюлик: Нощта на тигъра

— Според вас кой би искал да ви убие, госпожице Мин?

Тя поклати отчаяно глава:

— Не допускам, че е някой, когото познавам. Именно това ме плаши най-много, ужасната несигурност! Тук рядко идват външни хора. До миналата година редовно ни посещаваше един учител по музика от селцето до крепостта, а известно време у нас живя и учителят ми по рисуване и калиграфия. После, когато приключих обучението си и обявих предстоящата си женитба с младия Лян, започнах да водя твърде затворен живот и не се срещах с хора извън домакинството.

— В такъв случай — отбеляза съдията — е уместно да потърсим мотива за покушение. Нали не се лъжа, приемайки, че сте единствената наследничка на имението?

— Да, така е. Имах по-голям брат, но той почина преди три години.

— Кой тогава е следващият наследник?

— Чичо ми, ваше превъзходителство.

— Това би могло да представлява сериозен мотив. Бях уведомен, че въпреки голямото си богатство чичо ви си остава все така алчен за пари.

— О, не, в никакъв случай не подозирайте чичо! — викна тя. — Той винаги е бил много близък с татко, никога не би… По-добре забравете това предположение, господин магистрат — тя се замисли за миг, поколеба се и продължи: — Трябва да се вгледаме, разбира се, и в нашия иконом Ляо. Знам, че беше влюбен в мен. Не посмя да ми го каже, естествено, но аз го усетих. Логично е човек като него, с по-ниско социално положение и без пари, да не смее дори да мечтае за брак с единствената дъщеря на господаря си. Но той е потомък на високообразована фамилия, от която са излезли двама забележителни поети, затова може би се е надявал, че ако съм благосклонна към него, татко би се замислил върху евентуалното му предложение. И все пак Ляо не посмя да признае чувствата си, а щом обявих годежа си с господин Лян, това стана вече напълно безсмислено. Съобщението го разстрои много, нямаше как да не забележа това. Но ми изглежда немислимо такъв скромен, изискан благородник като Ляо да дръзне…

Тя погледна въпросително към съдията, но той не пожела да обсъди изреченото от нея. Само отпи от чая си и каза:

— Не мисля, че Астра е била убита в резултат на грешка, госпожице Мин. Убеден съм, че именно тя е била съзнателно избраният обект на покушението. Преди малко направих оглед на трупа и открих, че е била бременна. Имате ли представа, кой би могъл да е бащата на нероденото й дете?

— Всеки един от мъжете наоколо — злобно отвърна Къю. — Тя беше мързелива повлекана, все гледаше да се усамоти някъде с някой от младите работници от имението. Мислеше, че никой не подозира блудствата й, но аз виждах всичко от балкона си. Какво безобразие! Държеше се като най-долнопробна уличница. Именно тя е откраднала златото. Помислихме, че е избягала с него. Но щом разбрах, че е била убита, осъзнах, че съкровището трябва да е все още някъде в къщата. Негово превъзходителство, разбира се, е прав, не става въпрос за убийство по погрешка. Убил я е любовникът й, за да заграби цялото злато. Трябва непременно да го открием, животът ни зависи от това!

Съдията отново напълни чашите с чай.

— Както чух — подхвана той непринудено, — тази Астра е била простичка, но сериозна девойка, която усърдно се е грижила за болния ви баща.

Лицето й почервеня от гняв:

— Тя? Да се е грижила за него! Сега ще ви кажа точно как се грижеше за него тази долна никаквица. Опитваше се да му продаде тялото си, това е истината. На няколко пъти се наложи мама да я пъди от стаята му. Самата аз я заварих там веднъж. Каза, че уж му оправяла завивката. А по-скоро трябваше да си оправи раздърпаната роба. Цялата беше разкопчана отпред, сигурно му е показвала огромните си вимета. Само тъй е научила тази хитра мръсница къде е ключът от сандъка. А в същото време, докато се е подмилквала на татко, се е усуквала и около някой пройдоха, срещнат случайно в полето. На всичкото отгоре е забременяла от него. Добре ще е да разпитаме онези нещастни бежанци, ваше превъзходителство, нищо чудно негодникът да се е промъкнал с тях в имението. Убил я е, за да докопа откраднатото злато.

— Как да ви кажа — подхвана съдията, без да бърза, — аз също съм убеден, че я е убил бащата на нероденото й дете. Но не вярвам да е бил обикновен нехранимайко. Такъв човек не може да стигне до вашата стая. Според мен е човек от къщата, който е успял да влезе и да излезе, без да направи впечатление на някого. Смятал е, че е сам в стаята с Астра, когато я е пробол смъртоносно. Но след като е слязъл долу, е забелязал, че вас ви няма там, и е предположил, че през цялото време сте били на балкона и сте станали свидетелка на престъплението. Затова е решил да ви сплаши, за да мълчите. Качил се е отново горе и е преоблякъл мъртвата във ваша рокля. Това е трябвало да послужи за предупреждение, че може да ви сполети същото, ако се разприказвате. Явно той вече е на предела на издръжливостта си. Кой друг знаеше за вашето скривалище, госпожице Мин?