Роберт Хюлик - Нощта на тигъра

— Всичко вече се изясни, господин Йен. Вие двамата с Къю сте убили Астра. Слугинята е била бременна от вас и е настоявала за женитба. Но вие сте гледали на връзката си с това просто селско момиче като на дребно странично удоволствие. Възнамерявали сте да се ожените за Къю, богатата наследница. Тя ви е обичала искрено, но е знаела, че баща й никога няма да се съгласи да ви я даде за жена. Била е сгодена официално за господин Лян и е нямало как да предпочетат вас, един нехранимайко без пукнат грош, при това близък роднина. Нашествието на летящите тигри ви е предоставило чудесна възможност да решите проблема. Госпожица Мин е откраднала златото и го е скрила на сигурно място. Сетне двамата заедно сте убили Астра. Облекли сте я в господарска рокля, но не сте имали време да й сложите бельо. Къю се е скрила в скривалището си. А на вас, господин Йен, се е паднала задачата да вземете необходимите мерки, та никой, освен господин Мин и стария слуга да не види отблизо мъртвото тяло, положено в ковчег по най-бързия начин. Така всеки би помислил, че покойницата е Къю. Малката прободна рана в гърба на Астра сте почистили и грижливо сте прикрили с пластир. Дори господин Мин да си беше направил труда да я огледа отзад, щеше да остане с впечатление, че това е просто раничка, получена още приживе. Ала той изобщо не я разсъблякъл, нямало е повод за съмнение и през ум не му е минала мисълта за убийство. А тъй като не е свалил роклята, не е могъл да забележи и липсата на бельо, което би го накарало да се усъмни.

— Каква чудна приказка! — ехидно възкликна Къю. — А после какво е следвало да сторим според фантастичната ви теория?

— Много просто. Когато летящите тигри нахлуят в имението, Йен бързо да изчезне в суматохата и да дойде в скривалището при вас. След като бандитите изколят всички, претършуват къщата и си тръгнат, двамата да напуснете убежището и да изчакате, докато водата спадне. Знаели сте, че този път няма да подпалят къщата, както правят обикновено, за да не привлекат вниманието на стражите от крепостта. После сте възнамерявали да избягате в големия град, със златото, разбира се. Ще се притаите, изчаквайки напрежението да утихне, след което Къю ще се представи в съда с някоя трогателна история — например, че е била отвлечена от летящите тигри, които ужасно са я измъчвали, докато най-сетне е успяла да се изтръгне от лапите им. После да предяви правата си на единствена законна наследница. Двамата бихте могли да заминете някъде, да се ожените и да заживеете щастливо. А това, че за целта сте пожертвали живота на старите си родители и на още петдесетина души, едва ли ви тревожи съществено — Къю и управителят мълчаха упорито и съдията продължи: — Но за нещастие снощи се появих аз и потърсих подслон в дома ви. Разкрих убийството, а и вашето убежище, госпожице Мин. Както вече споменах, вие сте умно момиче и се опитахте да ме заблудите с привидно искрения си разказ. Ако му бях повярвал докрай, щяхте вече „случайно“ да сте намерили съкровището, да сте платили искания откуп и всичко да е наред. Успели сте благополучно да се отървете от Астра и двамата с Йен скоро щяхте да измислите нов пъклен план, за да пипнете богатството на Мин и да се ожените против волята на баща си.

Отдолу се чу приглушено тропане. Разбойниците придвижваха стенобитното оръдие по неравната поляна към портата на имението. Къю се втренчи в съдията с големите си, пламнали от възбуда очи. „Жадно за живот сърце“, помисли си той, докато наблюдаваше бледото й разкривено лице. Внезапно тя избухна:

— Ти провали всичко с противните си съдебни пълномощия! Но изобщо няма да ти кажа къде съм скрила златото. И затова сега всички ще умрем, а и ти заедно с нас!

— Не ставай глупава! — викна й уплашен управителят. Погледна ужасен надолу, където нова група разбойници се спускаха по планинския склон, размахали мечове. — О, небеса, трябва да ни кажеш къде е златото. Не можеш да оставиш тези зверове да ме убият. Нали ме обичаш!

— И затова ще прехвърлиш вината изцяло върху мен, нали? Няма да стане, мили мой! Ще умрем заедно, ще минем по същия път както твоята малка мръсница, скъпата ти Астра.

— Астра… тя… — заекна Йен. — Какъв глупак съм бил, че не останах при нея. Тя наистина ме обичаше и не искаше нищо в замяна. Не желаех смъртта й, но ти, ти каза, че се налага да я премахнем заради собствената ни безопасност. А аз, жалкият глупак, предпочетох твоите пари и теб самата — отвратителна, долна грознице, с тази огромна глава и зло сърце! — Къю залитна стреснато назад, а управителят продължи, давейки се от вълнение: — Каква чудесна жена беше тя! Като си помисля, че можех всяка вечер да държа в обятията си това съвършено туптящо тяло! А вместо с нея се любех с теб, жалка торба кокали, и станах съучастник в гнусните ти козни. Да знаеш как те ненавиждам, просто бих…