Вирджиния Хенли - Прелъстен

— Може би тя самата не знае кой знае какво за него — предположи брат й. — Вероятно е бил съдружник на татко.

В плантацията „Скокът на леопарда“ в Цейлон Адам Савидж стоеше под дебелата сянка на евкалиптовите и бамбуковите дървета, поглъщайки опияняващата красота на нощта. Идваше често на това място, откъдето се разкриваше чудесна гледка към езерото.

Стоеше абсолютно неподвижно и чакаше с безкрайно търпение, докато синьо-бялата лунна светлина заливаше всичко наоколо, в това число и застаналия неподвижно леопард и отражението му във водната повърхност. Гледката беше изключително красива. Леопардите умееха да се приближават неусетно.

Силната му мургава ръка напипа пистолета, затъкнат в колана му; искаше да се увери, че оръжието е на мястото си, в случай, че му потрябва. Кожените ботуши достигаха до мускулестите му колене, за да го предпазват от скорпионите, стоножките и змиите.

Усмихна се при спомена колко го бяха притеснявали змиите непосредствено след пристигането му в Индия. Бе работил на един от корабите, пътуващи дотук, за да осигури дървесина за баща си, който изработваше мебели. Бе успял да му изпрати абанос, тиково дърво, махагон, сандалово дърво и по-здравото и хубаво от всичко друго — палисандрово дърво. През онези първи дни бе виждал питони на всеки дънер, кобра — под всяка папрат.

Едно от нещата, които щяха да му липсват, когато се завърнеше в Англия, беше фантастичният див живот. В далечината се носеше зловещият вой на глутница чакали. Всеки час от деня и нощта бе изпълнен с гледки и звуци от екзотичната цейлонска фауна. Полумракът бе времето на крилатите създания. При залез слънце от пещерите излитаха прилепите.

Внезапно Адам долови сладкото, божествено ухание на желязното дърво. Според индусите Богът на любовта слагал в стрелите си от неговите цветове. Савидж затвори очи и си помисли за Ив. Най-после бе признал пред себе си, че я желае. Сега, след като вече бе свободна, нищо не му пречеше да я има. Тя обичаше да флиртува, обичаше мъжете да я ухажват, но подобна игра играеха много хубави жени. За него бе важно привличането им да е взаимно. Вдигна ръка към лицето си и прокара пръст по белега. Не можеше да претендира, че е красавец, и преди ножът да разсече дълбоко лицето му от едната страна на носа право през горната устна.

Знаеше, че съдбата го е белязала, за да му напомня за неговите грехове. Видът му плашеше младите жени, но странно, навъсеното му лице привличаше почти неустоимо по-възрастните, особено омъжените.

Понякога му се струваше, че Ив му изпраща неуловими подкани, но никога не се бе възползвал от тях. Не защото моралният му кодекс му забраняваше да прелъстява омъжени жени, а защото не можеше да обиди един верен приятел, като преспи със съпругата му. А Ръсел Лам бе точно такъв за него.

Поредният бял, погълнат от тропиците. И Индия, и Индокитай вършеха неуморно това. Той самият обаче се чувстваше прекрасно тук. Уважаваше страната и нейния климат; от самото начало си бе дал сметка, че обилните обеди, съпроводени от шишета вино, могат да убият белия човек по-бързо от която и да било болест.

Утре лейди Ивлин Лам щеше да дойде в „Скокът на леопарда“, за да вечеря с него за пръв път. Досега той винаги бе вечерял с лорд и лейди Лам в „Гавърнмънт Хаус“, подобния им на дворец дом в съседната плантация. Макар къщата да бе внушителна, самата плантация бе незначителна, сравнена с неговите двайсет хиляди акра. Канцеларската работа в Ийст Индия Къмпани обаче държеше Ръсел прикрепен към бюрото и не му оставяше време да се занимава със селскостопанска дейност.

Ив бе руса английска красавица, изкусителка като прародителката си. В красотата й обаче се усещаше някаква студенина, която го караше да се пита дали изобщо някога е била разбудена сексуално. Или дори дали някога е била задоволена напълно. Така или иначе, тя бе далеч от целомъдреността и той се надяваше благодарение на сексуалния си опит да успее да я научи да бъде добра партньорка в леглото. Ив излъчваше онази особена аура, която сякаш говореше „гледай, но не пипай“ и която го бе предизвикала.

Ако не беше богатството му, тя щеше да бъде недосегаема за него. Предвкусваше утрешната им среща, виждаше безупречната й бяла кожа, усещаше допира на златистите й коси в бузата си, чуваше обработения й глас да пропява някакви изтънчени остроумия, вкусваше я… Той излезе изпод сянката и се запъти към просторната си едноетажна къща, където прислугата вече го очакваше с готова баня и вечеря.