Вирджиния Хенли - Прелъстен

Мъжът се усмихна на красивата посетителка.

— Ни най-малко — отвърна и се вгледа открито в младежа, който бе нейно копие и който се приближи към тях.

— Тази голяма сграда ли е конюшнята? — попита недоверчиво той.

Човекът кимна.

— Бъдете мой гост.

Антъни се отправи натам, а сестра му рече:

— Колко невъзпитано от моя страна. Аз съм Антония, а това е моят близнак, лорд Антъни Лам.

— Приятно ми е, милейди. Позволете да ви се представя. Джеймс Уайът на вашите услуги.

— Да не би известния Джеймс Уайът?

— Джеймс Уайът, архитект — потвърди той, едновременно поласкан и изненадан, че такава красива млада жена знае за него.

Антония се опитваше да сдържи пороя думи, който напираше да се излее.

— Господин Уайът, не мога да повярвам. Аз съм такава почитателка на вашето творчество. Вкъщи имам вашия учебник по архитектура. Вие сте проектирал Пантеона на Оксфорд Роуд. Централната част, свързана с осмоъгълните кули, е копие на Кулата на ветровете в Атина!

Архитектът кимна.

— Поласкан съм. А какво мислите за тази къща?

— Прекрасна е. Господин Савидж сигурно има изключителен вкус.

— Проектът не е негов, а мой. Той купи земята и ми каза да му построя величествен дом, който ще прибави още красота към околната обстановка, а няма да отвлича вниманието от нея. Струва ми се, че Идънуд 1 1 Идънуд — райска гора (англ.) — Б.пр. е подходящо име.

— Казал ви е да построите каквото решите, без да се интересува от цената? — възкликна тя, но веднага се изчерви от нетактичния си въпрос.

Уайът се усмихна.

— Замисълът е съвсем нов… полукръгла ниша с дъговидни прозорци, заемаща два етажа от южната страна. Тя образува балкон или малка тераса над главната спалня. Западната страна има романски портик.

— Напълно съм съгласна с вас, че главните стаи трябва да бъдат в досег с външния свят, чрез разкриващите се през прозорците им гледки и достъп до градините през френски прозорци, отварящи се към тях. Ще има ли зимна градина?

— Оставям на вас да решите — отговори той.

Зелените й очи се разшириха от удоволствие.

— В такъв случай — да, непременно, нека вкараме вътре онова, което е навън.

Реши, че господин Савидж трябва да бе невероятно богат и с много голямо семейство, за да се нуждае от такава огромна къща. На коментара й за нуждата от толкова много стаи архитектът се усмихна, трогнат от невинността й.

— Това е къща на силните, на управляващата класа. Притежаването на обширни имения означава власт. Имение с подобни размери ще господства над графството. През миналото столетие съседите и арендаторите щяха да се бият за собственика. В наши дни те ще гласуват за него. Земята води до влизане в редовете на аристокрацията и установяване на нова династия. Тя дава възможност на човек да създава закони.

Антония попиваше всяка негова дума, така че той продължи:

— Величественият дом създава на притежателя си образ, от който се излъчва власт, великолепие, загадъчност и успех. Когато някой си купи имение, къщата, която започне да строи върху него, показва точно към кое ниво на властта се стреми.

— В такъв случай стигам до извода, че господин Савидж възнамерява да управлява света. — Тя се засмя. — Кажете ми, господин Уайът, кои стаи правят къщата на властта?

Архитектът се забавляваше. Не се срещаше често млада дама, съчетаваща интелект с чувство за хумор.

— Стаята за закуска, трапезарията, балната зала, пушалнята, билярдната, библиотеката, стаята за игра на карти, кабинетът, музикалната стая.

Загледана в издигащата се пред нея постройка, Антония отбеляза:

— Трябва да има езеро, плувен басейн, параклис и храм.

— Това зависи от Уилям Кент, който проектира градините.

— Уилям Кент! — възкликна девойката. — Изучила съм всичките му учебници, посветени на естествените паркове.

Джеймс Уайът помисли, че за една млада дама подобни интереси бяха наистина доста странни. В този момент брат й се приближи и заяви:

— Невероятно. В конюшнята има място сигурно за четирийсет-петдесет коня.

— Господин Уайът, иска ми се да дойда пак, за да видя как върви строежът, ако това не ви притеснява — рече Антония.

— За мен ще бъде удоволствие, лейди Лам. Аз не идвам всеки ден, но работниците са постоянно тук. Можете да гледате спокойно.

— Благодаря, сър. За мен беше чест да се запозная с вас.

Джеймс Уайът проследи с поглед двамата, докато се отдалечаваха.

По същото това време конюшнята на лорд Лам очевидно интересуваше Бърнард Лам. Той се скри, за да наблюдава броя на слугите, които работеха там. Видя един мъж да влиза в навеса с каретите и да измъква оттам една от тях, като я тегли за прътите за впрягане на конете. Явно щеше да я мие от калта и да лъска фенерите й.