Вирджиния Хенли - Прелъстен

Момичето трябваше да се надигне на пръсти, за да сапуниса врата и раменете му, а след това продължи с гърба, гърдите и корема. Подаде му сапуна, за да се погрижи сам за интимните си части. Връзката им не беше на сексуална основа, страстите нямаха място в нея. Савидж, вече напълно отпуснат, затвори очи и облегна назад глава.

Когато отвори очи минута-два по-късно, Киринда стоеше търпеливо с кърпа в ръка. Този ритуал с Лотосов цвят действаше изключително успокояващо на един мъж. Тя никога не говореше. Никога не се отврати от белезите му. Сините му очи й се усмихваха, докато той обличаше халата си, за да отиде да вечеря.

След като се нахрани, младият мъж излезе на верандата, за да се наслади на лекия ветрец и на пурата, направена от отглеждания в сухата зона на Джафра тютюн.

Беше все още тъмно като в рог, когато стана и се запъти към навеса за сушене. С годините неговите работници бяха започнали да се справят изкусно със събирането на снежнобялата течност и се бяха убедили колко е важна чистотата при извършването на тази процедура. Савидж раздаде ножове, чаши, кокосови черупки и ведра. След това започна да налива оцетна киселина в калъпите, тъй като знаеше, че събирачите скоро щяха да започнат да пристигат със събрания каучуков сок. След престой от осемнайсет часа получените каучукови листа щяха да бъдат пресовани с валяци, за да не се слепват едни в други, а после щяха да висят няколко дни под навеса за сушене.

Мъжете, които бяха научили добре английски, бяха повишени в надзиратели и се движеха с чадър като знак за изпълняваната от тях длъжност. Леопардът, както го наричаха работниците в плантацията, бе суров и взискателен господар и учител, който управляваше с желязна десница. И не се примиряваше с каквото и да било, ако то не му допаднеше. Наказанията се изпълняваха безмилостно и без отлагане. За провинилите се никога нямаше втори шанс. Страхът им обаче бе примесен с уважение. Нямаше нито една от извършваните в плантацията работи, която той също да не може да върши, и то по-добре от всеки друг.

По времето, когато „Скокът на леопарда“ бе собственост на холандците, работниците бяха цейлонци. Те бяха привлекателни хора, но изключително хитри и мързеливи. Ако в определен ден решаха да не работят, никаква земна сила не можеше да ги принуди да го сторят. По време на престоя си в Индия Адам бе наблюдавал как местните жители манипулират и изнудват англичаните. Те сядаха на някое стъпало и преставаха да се хранят, докато постигнат целите си, или заплашваха да се изкормят собственоръчно, или дори да пръснат черепите на децата си.

Затова, когато Савидж стана собственик на плантацията, освободи цейлонците и ги замени с по-мургавите тамили, които бяха далеч по-работливи и прилежни. Позволяваше им да изпълняват своите обичаи, освен ако не го възмущаваха; в такъв случай ги забраняваше. На Изток една жена раждаше, докато осигури син на мъжа си и тогава той имаше право да си вземе втора съпруга. Наложниците бяха нормално явление, затова не се намесваше. Девойките трябваше да се омъжват веднага след навлизането в пубертета, в противен случай се превръщаха в плячка за всички мъже от своята каста.

Киринда беше единствената цейлонка в плантацията. Още през първата седмица, в която Адам бе станал собственик на „Скокът на леопарда“, дванайсетгодишното момиче бе овдовяло и бе обречено на сати. Той я бе спасил от погребалната клада, върху която тя трябваше да изгори заедно с останките на съпруга си, и я бе направил своя лична прислужница.

Друга установена практика, която побърза да забрани, бе да се убиват новородените момиченца. Той настоя те да бъдат обучавани и да работят срещу заплащане.

Всеки ден, щом разпределеше работата, Адам се връщаше в едноетажната си къща, за да закуси. След това яхваше коня и обхождаше всичките двайсет хиляди акра, за да наглежда реколтата, която изнасяха в Англия.

По време на закуската младият мъж бе унил и Джон Бул реши, че е по-добре да го подсети.

— Не забравяйте за посещението на лейди Лам. Ще приготвя чисти дрехи, а банята ще ви чака точно в четири.

— Ще бъда тук — успокои го Адам и отказа предложените му допълнително кафе и плодове. — Нямам време. Трябва да свърша много работа до четири часа.

Не беше нужно да проверява подробности около вечерята, която щяха да сервират на гостенката му; Джон Бул беше перфекционист.

Оседла един от арабските си жребци и се отправи към хълмистия район на плантацията, засаден с чаени храсти. Берачите представляваха екзотична картина с пъстрите си памучни дрехи и с увисналите на гърбовете им бамбукови кошове. Юноши бягаха напред-назад покрай редиците с чували, в които се изпразваха пълните кошници.