Вирджиния Хенли - Арабският принц

— Успокой се, Катерин, ще направя всичко, което е във властта ми, за да постигна освобождаването му.

Тя вдигна прекрасните си очи, изпълнени със сълзи, и попита с треперещи устни:

— Наистина ли? — Чувстваше се толкова виновна, че й се искаше да умре. Ала в сините очи на Едуард нямаше и следа от вина и разкаяние.

— Катерин, той е мой приятел. Ще платя всякакъв откуп, какъвто Филип поиска.

Катерин въздъхна с облекчение — облекчение, че Уилям не беше мъртъв, и облекчение, че кралят както винаги бе внимателен с нея. Въпреки че и двамата дълбоко обичаха партньорите си, от първия миг, в който се срещнаха, между тях възникна непреодолимо привличане. Взаимното им желание бе толкова силно, че нищо не можеше да го спре. Никой от двамата не бе престъпвал брачната си клетва до онзи фатален ден преди една година, когато се срещнаха за пръв път.

Когато кралят усети, че тя се отпуска в ръцете му, той я обхвана през кръста, повдигна я на ръце и нежно я залюля в прегръдките си.

— Толкова съм зажаднял за теб, Катерин. Не мога и час да живея без теб.

О, Господи, те нямаха съвест. Безумното влечение, което изпитваха един към друг, заглушаваше всички останали чувства. В гърдите на краля избухна унищожителен огън и той я понесе към леглото.

На вратата рязко се почука и когато Адел отвори, видя, че личният камериер на краля носи съобщение от Негово Величество до лейди Бедфорд.

С треперещи пръсти Бриана счупи кралския печат и прочете следните редове:

Най-учтиво ви молим да ни очаквате в залата за аудиенции преди вечерната служба.

— Моля ви предайте на Негово Величество, че за мен е чест да изпълня молбата му.

Мисъл, която й хрумна веднага беше, че първата придворна дама сигурно се е оплакала от поведението й. Сърцето на младото момиче се сви от страх.

— Адел, ще дойдеш ли с мен?

— Разбира се, че ще те придружа. Може би кралят най-после е избрал някой благородник за твой съпруг.

Сърцето на девойката се разтуптя.

— О, наистина ли мислиш, че това е причината за аудиенцията? — Разбира се, не бе изключена подобна възможност и тя внезапно почувства как краката й отмаляват. — О, Господи, страх ме е, че още не съм готова за това.

— Разбира се, че си готова, агънцето ми. Повечето от дамите се сгодяват на петнадесетгодишна възраст.

— Какво да облека? Трябва да изглеждам хубава. — Мислите й бясно препускаха. Никога досега не бе изпитвала подобно вълнение. — Предполагам, че най-добре е да облека нещо в зелено.

— Зеленото е цвят на любовта — усмихна се Адел.

— О, моля те, не ме дразни, Адел. Зеленото отива на косата ми. Трябва да побързаме. Преди това искам да отида в параклиса. Имам специална молба към света Агнес.

Бриана се отпусна на колене пред лика на света Агнес. Като всяко друго момиче и тя бе отправила горещи молби към светицата в нощта на 20 януари, когато по традиция благородниците разкриваха чувствата си пред бъдещите си съпруги. Девойката горещо се надяваше, че света Агнес ще й помогне. Тя се поколеба. Младите жени бяха научени, че не бива да очакват прекалено много от съпрузите си. Трябваше да се покоряват на мъжете си и да им раждат наследници. Реши, че не бива да иска твърде много, защото Бог може да реши, че е много алчна.

— Моля те, Господи, нека бъдещият ми съпруг да бъде честен, смел и силен. — Прекръсти се и добави: — И ако не сметнеш, че искам прекалено много, нека да има благороден характер.

Покойният й баща беше граф и въпреки че не смееше да се надява да я сгодят за някой благородник с титла, девойката се страхуваше от подигравките на принцеса Изабел, които щяха да последват, ако кралят реши да я омъжи за някого без титла.

Бриана облече морскозелена рокля, а отгоре си сложи кадифена туника с цвят на нефрит, пристегната в кръста с тънък колан, украсен с изумруди. Девойката вярваше, че зелените скъпоценни камъни притежават вълшебна сила и я пазят от зли духове и вещици. Нейното моминско въображение бе изпълнено с духове, нимфи и всякакви слуги на дявола.

Облеклото на Адел контрастираше с това на нейната любимка. Тя бе облечена в изискана сива туника върху светла жълта рокля. Елегантно було покриваше косите й. Само младите момичета можеха да си позволят да носят косите си разпуснати. Адел се гордееше с буйните златисти коси на Бриана. Когато ги разресваше, те струяха до глезените й като копринено наметало.

Телохранителят на краля ги посрещна в предната зала, чиито стени бяха украсени с различни видове оръжия още от времето на великия крал Хенри II Плантагенет.