Вирджиния Хенли - Арабският принц

Крал Едуард влезе в разкошната спалня на съпругата си, наведе се и нежно целуна кралица Филипа по устните.

— Скъпа моя, как се чувстваш? — Той сложи златно ковчеже в ръката й и приближи към люлката, за да види новородената си дъщеря.

— Едуард, ти си прекалено добър с мен. Не е нужно да ми подаряваш скъпоценности — протестира Филипа.

— Ти ме даряваш с прекрасни синове и дъщери, а това е най-малкото, с което мога да ти се отблагодаря.

— Едуард, моля те, вразуми се! Харчиш прекалено много за подаръци. Всичко, което искам, е твоята любов.

— Винаги си я имала, скъпа моя. Не ме лишавай от удоволствието да те зарадвам с някое и друго украшение.

Придворните дами на кралицата почувстваха завист при този израз на преданост. Макар че вече беше на тридесет и пет години, Едуард III си оставаше най-красивият крал в християнския свят. Сърцето на всяка от дамите заби по-учестено. Той винаги намираше време да се усмихне и намигне на всяко по-хубаво личице, ала беше изцяло предан на кралица Филипа. Сякаш за него нямаше никакво значение, че фигурата й наедря и се обезформи от постоянните раждания, нито пък забелязваше повехналото й лице и посивялата коса.

— Искам да си починеш от грижите около гостите за турнира. Реших да построя голяма кръгла кула. Ела до прозореца, любов моя. Искам да ти покажа къде ще бъде новата кула. — Той галантно я хвана под ръка и я поведе към прозореца. — В горното крило кулите са квадратни, но моята нова кула ще бъде кръгла като тази на крал Артур 6 6 Крал Артур — легендарен келтски владетел, кипял през VI в., Подвизите му са станали предмет на много произведения, посветени на рицарите на Кръглата маса. — Б.пр. . Реших да основа нов орден на галантността, доблестта и рицарската чест. Само най-личните рицари от кралството ще бъдат посветени в него. Ако започнем строежа сега, новата кула ще бъде готова за турнира през следващата година. Ще изберем най-хубавия камък от Бедфордшир. Какво ще кажеш?

— Ще поговоря с лейди Бедфорд. Избра ли й вече годеник?

— Има поне дузина претенденти за ръката й, но Уорик каза, че ще говори с нея, така че можем да смятаме въпроса за уреден. Ала като заговорихме за годежи, мисля, че предложението ти да сгодим Уелския принц с Маргарита Брабантска е много добро. Трябва да запазим съюзниците си, преди французите да са ни изместили.

— Говори ли за това с Едуард? — попита Филипа.

— Не още, но той винаги е знаел, че Кралският съвет ще предложи на първо място Маргарита. Ще изпратя вестоносец да го извика в Уиндзор.

— Няма нужда, Едуард. Той вече е тук. Знам, че турнирите го привличат като магнит.

— Ще слезеш ли да вечеряш в залата или да остана да вечерям с теб тук, ако си много уморена?

— Глупости, Едуард. Ти обичаш да има много хора около теб на трапезата, а синовете ти и Изабел ще се радват да вечерят с теб.

Кралицата разбираше, че той се задушава в нейната спалня и с нетърпение очаква да слезе при гостите. Беше твърде жизнен, за да се задоволи само с нейното присъствие. Той беше снизходителен баща и най-внимателният и любящ съпруг, за какъвто всяка жена би могла да мечтае.

Кралят я заведе до леглото и поднесе ръката и към устните си.

— Благодаря ти, Филипа. Имам толкова много неща, за които да мисля, но ти и децата сте винаги на първо място в живота ми. Никога не го забравяй!

Едуард III излезе от покоите на кралицата, прекоси горното крило и се насочи към апартаментите в долното крило на двореца, където бяха настанени рицарите от личната му гвардия и където живееше Катерин де Монтегю, докато съпругът й граф Солсбъри се биеше във Франция.

Когато видя, че кралят влиза в нейните апартаменти, без да се крие, сърцето й се сви от лошо предчувствие и тя притисна ръка до гърдите си.

— Ваше Величество, сигурно ми носите известие от Уилям.

Тя видя болка в сините му очи и разбра, че предчувствието не я е излъгало — новините не бяха добри. Катерин отпрати прислужницата си и се вгледа в лицето на краля с все по-нарастващо безпокойство. Воалът, който покриваше главата й, се свлече на земята.

Красотата й беше зашеметяваща. Тя беше изящно създание с фини кости, а косата й се разстилаше във великолепни златисти вълни.

— Уилям е в плен — тихо каза краля.

От гърдите й се изтръгна отчаян вик и графинята се олюля. Едуард бързо я обгърна със силните си ръце и я притисна до сърцето си. Искаше му се да отнеме болката от душата й. Тя тихо се разрида, отпуснала глава на мощното му рамо, а сълзите й капеха върху кадифената му туника.