— Старият Мак ми съобщи — казвам аз, — че сватбата ще стане в шест часа тази вечер.
— Точно така — казва тя. — В шест часа в къщи.
— Ребоза — казвам аз, — изслушай ме. Ако Еди Бейлз имаше хиляда долара — имай пред вид, че за хиляда той може да има собствена бакалница, — та ако на вас с Еди ви падне отнякъде такава сума, ще се съгласиш ли да се бракосъчетаеш с него в пет?
Момичето ме гледа в очите една минута и аз усещам как безшумно я обземат онези съзерцания, характерни за жените в такива случаи.
— Хиляда долара? — казва тя. — Ще се съглася, разбира се.
— Хайде — казвам, — да вървим при Еди.
Отидохме в бакалницата на Крозби и повикахме Еди навън. Той имаше почтен и луничав вид, но когато му изложих предложението си, треска го разтресе.
— В пет часа? — казва той. — За хиляда долара? Моля ви, не ме събуждайте. Разбрах, вие сте богатият чичо, натрупал състояние от търговия с подправки в Индия. Аз ще купя бакалницата на Крозби и сам ще си бъда стопанин.
После влязохме вътре, извикахме Крозби настрана и му обяснихме цялата работа. Аз написах чек за хиляда долара и му го дадох. Условието беше, ако Еди и Ребоза се оженят в пет, Крозби да им предаде чека.
След това им дадох благословията си и отидох да поскитам на воля из гората. Там седнах на един пън и се отдадох на размишления за живота, за старостта, за зодиака, за характера на жените и за разстройствата, които всекиму е писано да изживее. Потупах се по рамото за това, че очевидно бях спасил стария си приятел Мак от злокачествения пристъп на закъсняло лято. Знаех, че когато оздравее и се отърси от главозамайването и лачените чепици, ще ми бъде благодарен. „За да бъде възпрян Мак от подобни рецидиви — мислех си аз, — си заслужава да се хвърлят и повече от хиляда долара“. Но най-много се радвах за това, че познавах отблизо жените и не можех да бъда измамен от техните въображения и еволюции.
Когато се прибрах у нас, сигурно беше пет и половина. Влизам и какво виждам: старият Мак се изпружил в стола със старите си дрехи, вирнал сините чорапи на прозореца, а в скута му — „История на цивилизацията“.
— Нямаш вид на човек, който се готви за сватба в шест — казвам аз, за да си придам по-невинен вид.
— А — казва Мак и посяга към тютюна, — върнаха я назад, за пет часа. Изпратиха ми бележка, че са променили часа. Всичко се свърши вече. А ти къде изчезна толкова дълго, Анди?
— Ти чу ли за сватбата? — питам го аз.
— Лично аз ги венчах — казва той. — Нали ти обясних, че съм мирови съдия. Свещеникът отишъл някъде на изток да види домашните си и аз съм единственият човек в града, който може да извършва церемонии по бракосъчетанието. Още преди месец обещах на Еди и Ребоза, че ще ги венчая. Момчето е работливо и един ден ще отвори собствена бакалница.
— Ще отвори — казвам аз.
— На сватбата имаше сума жени — казва Мак и дърпа лулата. — Но аз като че не можах да получа никакви нови представи за тях. А как ми се ще да познавам като теб структурата на техните ловкости. Ти нали казваше…
— Това беше преди два месеца — прекъснах го аз и се пресегнах за банджото.
© 1977 Тодор Вълчев, превод от английски
O. Henry
The Ransom of Mack, 1907
Сканиране, разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2009
Издание:
О. Хенри. Избрани разкази
Издателство „Народна култура“, София, 1977
Второ допълнено издание
Подбор и редактор: Жени Божилова
Художник: Иван Газдов
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Александър Димитров
Коректори: Йорданка Киркова, Лидия Стоянова
O. Henry. The Complete Works of O. Henry
Golden City New York. Doubleday Pages & Company. 1927
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13780]
Последна редакция: 2009-10-09 17:10:00