Димитър Талев - Преспанските камбани

— Е, вижда се веке… Не ми остана веке сила… Лазар и Ния бяха все около нея..

— Да знайте — каза им тя една сутрин. — Сичко ми е готово там, в сандъка. Вързано е, най-отгоре. И саван си имам… божигробски.

— Не говори тъй, майко. Ще оздравейш.

— Знам си аз, виждам.

Стана дума да доведат Бориса да я види. Тя сама заговори за него най-напред, но после каза:

— Не, не. Какво ще гледа болна баба. Да ме знай здрава… така да ме помни… здрава.

Дойдоха Манда, Нона, мъжете им, някои от децата им. Тя се скара на щерките си:

— Какво сте се размърсулявили… С орлите ли ще живея!

Получи се по тукашни люде писмо от Кочо. Тя накара Лазара да й го прочете:

„Мила майко, брате Лазаре и снахо Нийо, Поздрав от мене и от Раца, и от децата до сички вас. Ако питате за нас ние сички сме добре и молиме бога за вашето здраве. Получихме го вашето писмо и разбрахме, че сички сте здрави и живи. Писах ти, брате Лазаре, преди около месец време, че отворих дюкян тук, в София, на улица Нишка нумеро 26. Едно, друго и пак на стария занаят, пак с бакъра ще си вадим хлеба. Тук има по-веке от новите съдове и какво ли нема, но като е голем град, всекакви хора идват и в моя дюкян и най-вече за тави и тепсии и дълбоки тави за сладко. Без хлеб нема да останем, тук хората и не се пазарят много, има и богати и всекакви. Има много хора от нашите краища, от разни места и шопите ни викат, че сме гъсеници, ние превзехме чаршията и целия град. Да дойдеш ти, брате Лазаре, тук, както си учен, ще станеш чиновник и още по-хубав живот ще живейш. Благой работи с мене, а Кирил влезе във Висшето училище и Стефан ще го учиме за офицер. По-хубаво да се изучат, че с моя занаят нема да продължи още много. Тук от нищо немаме страх. Кажи й на майка да си дойдете и вие сички, много ни е жал за вас и тук по-хубав живот се живее. Но пак ни е жално за Преспа. Родно место ни е, тегли, и Раца още си плаче за Преспа. Мила майко, брате Лазаре и снахо Нийо, и вие мили сестри, приемете нашите поздрави и чакаме вашия бърз отговор. Писмото пише Царева и аз й казвам какво да пише, а тя го реди по тукашно. Ваш син и брат и девер Кочо Глаушев.“

Като чу писмото на по-големия си син два пъти едно след друго, Султана въздъхна:

— Да ги чуваме, да ги знайме барем живи и здрави… — После изви към Лазара бдящи очи и рече: — И тебе те вика там… По-хубав живот ще живейш… Жали той за Преспа, ама забравил я веке, излезла е от сърцето му, виждам… Ами тука кой ще остане бре! — напрегна се да викне тя и се задави в кашлица, но тъй, през кашлицата, продължи: — Само нашите гробове ли…

Лазар се приведе към нея, улови ръката й:

— Не, майко… Аз тука ще остана. И аз, и мнозина други наши люде.

Султана не сваляше очи от него и той кимна пред зоркия й поглед, негли да потвърди думите си.

Тя дишаше все по-трудно. Лазар и Ния не се отдалечаваха от леглото й. Привечер старата майка поиска водица и попита:

— Стъмни ли се веке?

Прозорците на стаята още светлееха, но гаснеше вече живата светлина в очите на Султана. Малко по-късно старата жена издъхна. Лазар притисна очите й с върха на пръстите си и това трепетно докосване беше като милувка.

© 1954 Димитър Талев

Източник: http://dubina.dir.bg/knigiser.htm

Книгата е сканирана и обработена от Сергей Дубина, 19 август 2004 г.

Книжното тяло е предоставено от Галя Янакиева

Лека редакция: Борислав, 2006

Редактор Татяна Пекунова

Художник Иван Кьосев

Худ. редактор Елена Маринчева

Техн. редактор Лиляна Диева; Елена Куртева

Коректор Добрина Имова

Издателство „Български писател“, София, 1980 година

Цена: с подвързия 4,31 лв. брошура 3,89 лв.

ДП „Димитър Благоев“ — София

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/577]

Последна редакция: 2006-08-04 13:54:34

Капка по капка вир става.

Туджарин — търговец.

Аждер — ламя

Френктерзия — шивач на френски (европейски) дрехи.

Милет — народ.

Харзовал — молба, заявление.

Кроне — от крона — австрийска парична единица.

Чифликсайбия — сопанин, господар на чифлик.

Кардашлар — братя.

буйрюн — заповядай.

Чааре — изход, средство.

Елини — древните гърци.

скивай, манук… що гура насам. — Виж, човече… какво иде насам.

Ресачка — вълнена дреха без ръкави.