Димитър Талев - Погибел

Рано започваше оживение и низ крайбрежната улица и на много маста по брега и извън града, чак до крепостните стени. Тук всякога се събираха много риболовци с въдици и разни други мрежи, а сега се нареждаха на дълги редици по брега, гъсто един до друг, та си пречеха и си завиждаха, караха се, често и се сбиваха, пък трябваше да пазят тишина, за да не плашат и прогонват рибата. В големия страх за прехраната си людете трепереха за всяка рибка, пък сега на брега се нареждаха и жени и повече деца, та и разприте избухваха по-лесно. Ставаха и сбиваиия. Последни затихваха сутрин продраните гласове на продавачите на вода за пиене. Минувачите бързо намаляваха, опустяваше пристанището, опустяваха пазарищата, изчезваха и риболовците по крайбрежната улица. Понякога ще премине малка дружина войници, мълчаливи, с бавна, тежка стъпка. Или гладно куче с изплезен език. Малко се бе променил животът в обсадения град. Стените му бяха дебели и високи, на места двойни и тройни, българите много пъти се бяха опитвали да ги преминат и никога не бяха ги преминавали. Храна имаше, също и вода за пиене; българите не можеха да намерят подземните зидани водопроводи, отсам стените на града пък имаше извори и кладенци. Ала най-голяма опора на солунските ромеи беше името на василевса. Те го очакваха да дойде и да прогони нашествениците, очакваха войската му и по суша, и по море.

Така минаха две или три недели. Дук Иван Халд не можеше да чака и да търпи повече. Повика той най-напред челника на градската стража. Посрещна го прав в прохладното преддверие на своя дворец и му заговори, преди да приеме поздрава му:

— Досега чаках ти пръв да ме потърсиш, но може би и не знаеш това, което аз вече знам. Какво става със славяните в нашия град, челнико на градската стража?

Челникът беше вече доста възрастен мъж, забравен от василевса таксиарх, и не се уплаши от лошо прикривания гняв на дука. Но той наостри уши и отговорът му беше предпазлив:

— Славяните в нашия град мируват, твоя светлост. Аз не ги изпущам от очите си.

— Не, челнико на градската стража. Славяните се готвят за бунт и всичко вършат зад гърба ти. Така ли пазиш мира и тишината в града, докато аз съм с една шепа войници, а българите са под стените му? Славяните чакат знак от своите, за да ударят едновременно едните отвън, другите отвътре. Изпълни своя дъл;. челнико на градската стража, или ще станеш излишен и друг ще застане на мястото ти.

Едва сега се уплаши челникът, но дук Иван Халд размаха нетърпеливо ръка — не му бяха нужни никакви възражения и обяснения. И челникът само това каза:

— Ще изпълня добре своя дълг, твоя светлост.

Той се уплаши от гнева на заместника на василевса, но не повярва на думите му. Челникът на градската стража знаеше, че славяните в Солун не готвех, никакъв бунт и бяха по-смирени от всеки друг път; той знаеше и усещаше, че те се радваха скришом, щом като техните бяха дошли до стените на града и искаха да го вземат, но сега още повече се бояха от ромейска мъст. Иван Халд искаше да подигне воинския дух на своите, като се разправи със славяните в Солун, и челникът на градската стража почувствува, че бе дошъл съдбоносен час за него. Взеха го от войската, направиха го челник на градската стража и го забравиха; от дванайсет години беше таксиарх. Сега бе дошло време да си спомнят за него, да чуе за него и сам василевсът в Константинопол.

Започна се най-напред на пристанището, по двете градски пазарища и между риболовците по крайбрежната улица. Още на другия ден между носачите на пристанището, между купувачите по пазарищата, между риболовците по крайбрежната улица се размесиха преоблечели люде все от градската стража. Навсякъде по тия места имаше славяни. Един от преоблечените стражи сложи крак на славянин носач, който пренасяше на гръб голям кош с риба от спряла до брега гемия. Носачът падна, кошът се търкулна и рибата се разсипа в праха. Други преоблечени стражи се нахвърлиха върху падналия носач, биеха го с юмруци, ритаха го, не му даваха да се изправи:

— Куче… Нарочно падна! Нарочно разсипа рибата! Славянин! Българин! Те искат да оставят града без храна! Удряйте! Бийте славяните!…

Падналият се търкаляше в праха, върху разсипалата се риба, махаше с ръце, с нозе да се закрие, да се запази някак от ударите. Той не знаеше ромейски, говореше на славянския си език и никой не го разбираше, никой не искаше да го чуе. На пристанището имаше и други славяни, повечето носачи или улични продавачи на дребно, които идваха тук да купуват разни стоки, за да ги препродават. Преоблечени стражи се нахвърлиха и върху тях с тояги, с бичове, с мокри, навити на ръката въжета: