Димитър Талев - Погибел

— Бийте славяните! Крият стоките! Хвърлят ги в морето! Слагат отрова в рибата! Те са навсякъде! Вземат хляба на нашите люде!…

Славяните се опитваха да обяснят, отричаха, молеха се, но повече на своя език и никой не ги разбираше, никой и не искаше да ги чуе. Някои от тях и се опитваха да се противят, да се защитяват със силните си юмруци. Нахвърляха се върху тях още повече ромеи, гонеха ги по цялото пристанище:

— Виждате ли ги какви са? Със зъби ще те разкъсат! Ами те ядат живо месо! Те ядат и човешко месо…

Подгониха славяните и на градските пазарища. Пак преоблечен страж се спря пред беден продавач на голямото пазарище. Продавачът беше славянин, стоката му беше наредена върху рогозка направо на земята: зеленчуци, плодове, току-що откъснати тикви едва колкото детска глава. Преоблеченият започна да рита тиквите, да гази зеленчуците и плодовете с прашните си, подковани обуща. Продавачът се хвърли в нозете му, да запази стоката си, той ритна и него:

— Продаваш два пъти, три пъти по-скъпо, а! Гнили плодове! Разбойници посред бял ден… А бедният народ гладува, една тиква не може да си купи!

— Недей, господарю… — молеше се задъхан продавачът с бедния си ромейски език: — Аз, нищо. От моята градина. Работя с децата цял ден, копая… Всичко е добро и не е два пъти по-скъпо…

Пасъбраха се и други люде, дотича и друг преоблечен страж, завика и той:

— Що го гледате… Славянин! Българин! Продава три пъти по-скъпо, продава развалени зеленчуци и плодове! Кожи дере от бедния ромейски народ. Дошъл е тук чак от Скития да ни ограбва и чака неговият цар да влезе в града ни! Що го гледате… Дръжте всички!

Нахвърлиха се мнозина върху славянина, върху стоката му. Други по-нататък се нахвърлиха върху други продавачи славяни. Биха ги, разграбиха стоката им, прогониха ги от пазарището. Същото стана и на другото пазарище, по-малкото. Станаха сбивания със славяни и по крайбрежната улица, където идваха и от тях да уловят по някоя рибка. Неколцина от тях хвърлиха направо в морето. Славяните бяха по-малко и по-плахи, нямаха и език да се защитяват.

Тоя ден солунските улици се съживиха повече и през най-горещите часове. Все така преоблечени стражи търсеха славяни по целия град, нападаха ги, биеха ги, призоваваха и други ромеи да ги бият и гонят:

— Бийте славяните! Затрийте ги! Искат да отворят градските врати на българите! Искат да прекъснат водопроводите! Искат да хвърлят отрова по изворите и кладенците!

Имаше мнозина между ромеите, които се нахвърляха и повтаряха, което бяха чули, без да размислят и проверяват:

— Бийте славяните! Искат да пуснат своите в града!…

Разтревожени люде се спираха по сенчестите улици и повтаряха същите думи, прибавяха нови такива думи за славяните; жени, деца излизаха по прозорците, а също такива прозорци имаше на един разтег срещу техните — къщите бяха съвсем близу една срещу друга, надвесени над тесните улици, и викаха, махаха с ръце разярени, още повече уплашени.

— Славяните отровили водата! Прекъснали водопроводите! Тая нощ ще ни палят къщите, ще ни избиват!…

По улиците се появиха и въоръжени войници, челници на коне, които бързаха нанякъде, цялата градска стража беше на крак и не само преоблечените. Градските стражи разнесоха нова заплаха:

— Тая нощ славяните се готвят да дигат бунт, за да пуснат своите в града!

Привечер обикновено целият град се съживяваше, а тоя ден бяха излезли по улиците едва ли не всички солунски ромеи. Срещаха се и се разминаваха, събираха се на купчини разтревожени, възбудени. Но като наизлязоха толкова люде, чуваха се вече и по-други думи:

— Защо говорите така? Кой е видял славяните да пущат отрова във водата? Те са кротки люде, път ще ти направи, до стената ще се долепи, за да минеш.

Тревожните слухове плашеха людете и те не разсъждаваха. Та нели наистина силна славянска войска напираше да нахлуе в града!

— Кротки люде! Знаеш ли какви са, като се разярят! Като се напият с вино! Със зъби ще те разкъсат…

Славяни живееха в Солун от векове; много от околните селища и чак до стените на града бяха славянски. Бяха наистина кротки, работливи люде. В града бяха работници и за най-груба работа — носачи, цепачи на дърва, продавачи на вода, зидарски помощници, които дигаха на гърдите си камъни от по сто мини, копачи на кладенци, каменари, слуги за всякаква външна работа; бяха дребни търговци, също и технитари. В околностите на града разработваха градини за овощия и зеленчук, донасяха от селищата си на градските пазарища пшеница, просо, ечмен, коноп, лен, мляко, яйца, вълна и козина, всякакъв добитък, а които бяха парици и клирици, бяха безропотни роби на господарите си. Ала някои от ромеите ги мразеха и презираха, гнусяха се от тях и дори не ги поглеждаха, когато посягаха към стоката им, подхвърляха им отдалеко медените пенези, за да не се докосват до тях. Славяните се бяха опитвали много пъти да завладеят Солун с оръжие; нападали са го и откъм морето, повече с дълбани лодки, гъсто една до друга, войниците на василевса са преобръщали еднодръвките им във водата с копията си, с веслата на лодките и корабите си, стреляли са дръзките нападатели с лъкове, докато са избивали и издавяли мнозина от тях. По-късно, с течение на времето, много славяни неусетно са се заселвали в града. Живееха те в най-отдалечените му части. Мълчаливи, тихи, облечени в кожи, в груби вълнени или конопени дрехи, с кожени клобурци, с дълги коси и бради, обути с космати опинци или пък боси. Имаше ромеи, които се извръщаха от тях, и не можеха да понасят вонята им, не ги допущаха да стъпят в домовете им. С течение на годините мнозина славяни, по примера на ромеите, започнаха да се обличат по-чисто, с везани, ленени ризи, с чуждински платове, но казано беше: славяните вонят. Повечето живееха отделно от ромеите, общуваха само помежду си и все още не знаеха добре ромейски, а бяха и мълчаливи, плахи люде тук, в големия, крайморски град. Мнозина ромеи ги смятаха за потайни и вероломни. Когато се случеше славянин да се разбеснее от гняв или от вино, людете бягаха от него и се криеха, а стражата го стреляше с лък, като див звяр. Помнеше се и се разправяше как обзети от бяс славяни са нападали с ножове люде по улиците. За ухото на ромея беше противен и езикът им, песните им също, макар те да се събираха и да пееха повече по бедните си къщурки или някъде из полето. Много и много рядко славянин или славянка проникваше в по-горните ромейски слоеве, когато се случеше да спечели голямо богатство или чрез брак поради голяма телесна хубост, но най-вече когато славянинът се отделяше от своите и ги забравяше, а приемаше като свои ромеите, езика им, името им…