О. Хенри: Третият продукт

— Както ви казах преди малко, смятах да го изям — изрече той бавно и разчленено.

— И нямате нищо друго за ядене в къщи?

— Нито троха.

— А какво работите изобщо?

— В момента нищо.

— Защо тогава се навеждате от прозореца и давате нареждания на шофьори в зелени автомобили? — запита Хети с най-резкия си тон.

Младият човек се зачерви и помътнелите му очи засвяткаха.

— Защото, мадам — заговори той, ускорявайки темпото, — плащам на този шофьор заплата и автомобилът е мой, както е мой и този кромид, да, и този кромид, мадам!

Той размаха лука под самия й нос, но тя дори не трепна.

— Тогава защо ядете само лук и нищо друго? — попита тя с убийствено презрение.

— Такова нещо не съм казал — разгорещи се младият човек. — Казах, че в къщи няма нищо за ядене. Това да не е деликатесен магазин?

— Тогава защо се готвехте да ядете суров лук? — продължи неумолимо Хети.

— Защото майка ми винаги ме е карала да ям суров лук против простуда. Извинете, че говоря за неприятни неща като болести, но може би сте забелязали, че имам страшно силна простуда. Смятах да изям лука и да се завия в леглото. Питам се само защо все още стоя тук и ви давам тези обяснения.

— А как се простудихте? — попита с подозрение Хети.

Младият човек очевидно бе стигнал до върха на раздразнението. Имаше два начина да слезе от този връх: да избухне или да погледне на всичко откъм смешната му страна. И той избра правилния път: пустият коридор екна от хрипливия му смях.

— Вие сте истинска наслада — каза той. — И аз не ви виня за вашата бдителност. Нямам нищо против да ви обясня. Намокрих се до кости. Преди няколко дни прекосявах с ферибота Северната река и едно момиче се хвърли във водата. Аз, разбира се…

Хети протегна ръка и го прекъсна:

— Дайте лука.

Младият човек стисна зъби.

— Дайте лука — повтори тя.

Той се засмя и сложи кромида в ръката й.

Тогава на лицето на Хети се появи една от рядко озаряващите го, тъжни усмивки. Тя хвана под ръка младия човек и посочи вратата на стаята си.

— Вървете там, братле — каза тя. — Глупачето, което сте измъкнали от реката, ви чака. Влизайте, влизайте. Давам ви три минути, а после ще дойда и аз. Картофка чака там. Влизай, Лукчо!

Той почука и влезе, а Хети се зае да обели кромида и да го измие.

Тя хвърли тъжен поглед към тъжните покриви навън и усмивката слезе бавно от лицето и.

— И все пак — каза мрачно на себе си, — месото е от нас.

© 1977 Тодор Вълчев, превод от английски

O. Henry

The Third Ingredient, 1909

Сканиране, разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2009

Издание:

О. Хенри. Избрани разкази

Издателство „Народна култура“, София, 1977

Второ допълнено издание

Подбор и редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Газдов

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Александър Димитров

Коректори: Йорданка Киркова, Лидия Стоянова

O. Henry. The Complete Works of O. Henry

Golden City New York. Doubleday Pages & Company. 1927

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13801]

Последна редакция: 2009-10-09 17:10:00

Юна — типично ирландско име. В случая се подразбира жена с буен характер. — Б.пр.