О. Хенри: Третият продукт

В стаята си тя извади емайлирана тенджерка от шкафчето за порцеланови… искам да кажа, глинени съдове и започна да рови из всички кесии, търсейки картофи и лук. След това ровене носът и брадичката й се изостриха още повече.

Нямаше нито картофи, нито лук. Нима може да се направи говеждо задушено само с говеждо? Лесно е да направиш мидена супа без миди, супа от костенурки без костенурки, кафена торта без кафе, но да сготвиш говеждо задушено без картофи и лук, е невъзможно.

Е, в краен случай едно голо говеждо може да спаси човека, изгладнял като вълк. С малко сол и пипер и лъжица брашно, предварително размито в студена вода, ще стане. Няма да е вкусно като омари по нюбъргски, нито разкошно като празничен сладкиш, по ще свърши работа.

Хети взе тенджерката и се отправи към дъното на коридора. Според рекламите на Валамброза там трябваше да има течаща вода. Но казано само между нас и водомера, водата не течеше, а църцореше или капеше едва-едва; обаче това са технически подробности, които нямат място тук. Имаше и мивка, около която квартирантките се събираха често, за да изхвърлят утайката от кафето и да видят коя с какъв пеньоар е облечена.

При тази мивка Хети свари едно момиче с гъста, тъмнозлатиста артистична коса, което миеше два големи картофа. Малцина можеха да се похвалят, че познават Валамброза и нейните тайни така добре, както Хети. Пеньоарите бяха нейната енциклопедия, нейният биографичен справочник, нейното осведомително бюро, от което тя научаваше кой е пристигнал и кей си е заминал. От един розов пеньоар, обшит със зелен кант, тя знаеше, че момичето с картофите е миниатюристка и живее в мансарда — или както е прието да се казва, „ателие“ — горе на покрива. Хети не знаеше точно какво е това миниатюра, но беше уверена, че не е къща; защото бояджиите, при все че носят изпомацани комбинезони и на улицата вечно навират стълбите си в лицето ти, у дома си, както е известно, поглъщат огромни количества храна.

Картофеното момиче беше слабичко и дребно и се справяше с картофите така, както стар ерген се справя с бебе, на което никнат зъби. В дясната си ръка държеше тъп обущарски нож, с който се мъчеше да обели единия картоф.

Хети я заговори с толкова строго официален тон, че беше ясно намерението й в следващата минута да мине на съвсем непринуден и фамилиарен.

— Извинете, че ви се меся в работата — каза тя, — но като белите картофа по този начин, много нещо се губи. Това са пресни картофи, трябва само да ги остържете. Дайте да ви покажа.

Тя взе картофа и ножа и започна да й показва.

— О, много ви благодаря — въздъхна момичето. — Аз не знаех. И на мен ми се свидеше да изхвърлям толкова нещо, но мислех, че картофи се белят само по този начин. Когато човек се храни само с едни картофи, обелките не са без значение.

— Кажи, мила — рече Хети и ножът й замръзна във въздуха, — и ти едва свързваш двата края, нали?

Миниатюрната художничка се усмихна с гладна усмивка.

— Така е. Изкуството — или поне това изкуство, с което аз се занимавам — не се търси много. За вечеря имам само тези два картофа. Но това не е чак толкова лошо — топлички, с малко масълце и сол…

— Дете мое, самата съдба ни събра — каза Хети и мимолетна усмивка смекчи острите й черти. — Аз също съм закъсала здравата; но в стаята си имам ей такова парче месо, колкото стайно кученце. Какво ли не правих, за да намеря картофи, само дето не съм се молила на бога. Хайде да обединим нашите интендантски складове и да си направим задушено. Ще го сготвим в моята стая. Но трябва да намерим и лук. Виж какво, детето ми, дали в хастара на ланското ти тюленово палто не е изпаднал някой и друг цент? Аз бих тръчнала до ъгъла да купя лук от стария Джузепе. Задушено без лук е по-лошо от жур без сладкиши.

— Можете да ме наричате Сесилия — каза художничката. — Нямам пукната пара. Последния си цент похарчих още преди три дни.

— Значи, ще трябва да отложим лука, вместо да го сложим в тенджерата. Мога да поискам една глава от портиерката, но не ми се ще след това всички да разберат, че съм останала без работа. И все пак добре би било да имаме лук.

В Хетината стая двете се заеха да приготвят вечерята. Ролята на Сесилия се заключаваше в това, да седи безпомощно на кушетката и да се моли с гукащ глас да й бъде позволено да помогне с нещо. Хети заля месото със студена солена вода и сложи тенджерката на газовата печка с една-единствена горелка.

— Де да имахме и лук! — въздъхна Хети, докато стържеше картофите.