О. Хенри: Как се стриже вълк

— Ти какво ще кажеш, Джеф? — пита Анди и ме поглежда.

— Ето какво — отвръщам аз. — Ще кажа да уредим тази работа още сега. Няма никакъв смисъл да губим повече време.

След това изваждам от джоба никелиран револвер и завъртам няколко пъти барабана.

— Ах ти, безбожна, гадна, коварна свиня — обръщам се аз към Мъркисън, — слагай веднага на масата двете хиляди! И по-бързо — казвам, — защото иначе ще си имаш неприятности. Аз съм човек с меко сърце, но понякога изпадам в крайности. На този свят има затвори и съдилища само заради такива негодници като теб — продължавам аз, след като той вади парите. — Вдигна се чак дотук, за да прибереш парите на тези хора. Мислиш ли, че те оправдава това, че те самите се готвеха да те оберат? — питам аз. — Не, господинчо! Вие с оня сте от един дол дренки. Ти дори си десет пъти по-лош от него. В Грасдейл ходиш на черква и се правиш на почтен гражданин, а после се домъкваш в Чикаго и се мъчиш да обереш хора, създали солидно и доходно предприятие, което работи с такива презрени мерзавци като теб. Откъде знаеш — казвам му — дали този човек няма голямо семейство, което разчита на неговите операции? Такива уж уважавани граждани като теб все гледат да смъкнат нещо — казвам аз. — Ако не са те, в страната няма да има нито фалшиви лотарии, нито продажби на несъществуващи мини, нито фондови борси, нито подслушвачи на чужди разговори. Фалшификаторът, когото ти се готвеше да обереш, може би е изгубил години, докато изучи занаята си. На всяка крачка той рискува парите си, свободата си, а навярно и живота си. А ти идваш тук, света вода непапита, въоръжен със своята почтена репутация, и се готвиш да го ограбиш. Ако той успее да ти вземе парите, ще се разкрещиш: „Полиция!“ Ако ли пък му ги вземеш ти, той ще трябва да заложи сивия си костюм, за да се навечеря, и ще мълчи като риба. Ние с господин Тъкър — казвам му — добре те претеглихме и взехме мерки да си получиш заслуженото. Давай парите — казвам, — тревопасен лицемер!

И аз прибрах във вътрешния си джоб двете хиляди — все по двайсетачки.

— А сега извади си часовника — казвам му аз. — Не, не ми е нужен, няма да ти го взема. Сложи го на масата и не мърдай от стола, докато не изтече един час. След това можеш да си обереш крушите. А си се опитал да викаш или да станеш по-рано, а сме те разнесли из целия Грасдейл. Мисля, че твоята репутация ти е по-скъпа от двете хиляди долара.

След това двамата с Анди си излязохме.

Във влака Анди мълча дълго време. После се обърна към мен:

— Джеф, може ли да ти задам един въпрос?

— Може и два — отвръщам аз. — Дори четиридесет.

— Кажи ми право, кога ти хрумна тази идея — още когато се качихме във влака с Мъркисън, нали?

— Разбира се — казвам му, — иска ли питане. Та на теб не ти ли дойде на ум същото?

Анди седи и не проговаря половин час. Мисля си, че има моменти, когато той не разбира напълно моята система за етика и морална хигиена.

— Джеф — продумва най-сетне той, — много ми се ще някой път, когато ти остане свободно време, да ми начертаеш диаграма с обяснения отдолу, за твоята забележителна съвест. Добре е да имам такава диаграма, та при нужда да прибягвам за справки до нея.

© 1977 Тодор Вълчев, превод от английски

O. Henry

Shearing the Wolf, 1908

Сканиране, разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2009

Издание:

О. Хенри. Избрани разкази

Издателство „Народна култура“, София, 1977

Второ допълнено издание

Подбор и редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Газдов

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Александър Димитров

Коректори: Йорданка Киркова, Лидия Стоянова

O. Henry. The Complete Works of O. Henry

Golden City New York. Doubleday Pages & Company. 1927

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13797]

Последна редакция: 2009-10-09 17:10:00

Известно е, че старият Рокфелер често е бил викан на съд заради разни тъмни афери, по винаги е успявал да се измъкне, като е давал големи подкупи на съдебните власти. — Б.пр.