Джек Чалкер - Цербер - Вълк в кошарата

Не биваше да има страх в добре уредената общност на цивилизованите светове. Май съществуваше дори някакъв закон по този проблем. За хората беше очевидно, че вече липсват причини да се боят от каквото и да било. В такова общество ония, които разбираха цялата глупост на подобна приятна заблуда, можеха да вършат безнаказано почти всичко.

Курортът Тоноуа беше типичен пример. Златисти плажове, по които се плискаха топли искрящи вълни. Недалеч от океана — редица от високи и луксозни хотели, заобиколени с екзотични тропически растения. В тези средища на удоволствията имаше всевъзможни развлечения: както традиционните — плуване, риболов, хазарт, танци… тъй и най-чудновати машини за забава. Почивката беше сериозен и внушителен по мащабите си бизнес в Конфедерацията, където всякаква черна работа бе поверена на управлявани от компютри машини, а човешките маси имаха някакво занятие единствено защото техните водачи налагаха ограничения върху технологиите, за да запълват с нещо прекомерно раздутото свободно време.

Разбира се, генното и социалното инженерство бяха достигнали равнището на изкуство. Хората вече не изглеждаха прекалено еднакви. Експериментите бяха показали нагледно как подобен процес ще потисне самоуважението им и ще ги подтикне към най-странни начини за изява на своята уникалност. И макар на различията да се налагаха известни граници, всички притежаваха телесна красота. Мъжете бяха неизменно стройни, мускулести и привлекателни, жените — с прекрасни тела и очарователни лица. Ръстът на двата пола беше почти еднакъв — около 180 сантиметра. Кожата на всички имаше равномерен бронзов загар. Някогашните расови и етнически особености бяха слети в осреднен тип без крайни отклонения. Всемогъщата Конфедерация, която контролираше 7642 обитаеми свята, заемащи почти една трета от Млечния път, се бе превърнала в семейство за тях. Самите светове отдавна бяха подложени на преобразуване по земен образец, за да си приличат колкото се може повече. А медицинската наука напредна до такава степен, че повечето болежки можеха да се отстранят лесно чрез замяна или лечение. Всеки имаше възможност да остане млад и красив до своята бърза и тиха смърт на около стогодишна възраст.

На цивилизованите планети не се срещаха деца. Инженери вършеха необходимото, за да поддържат винаги стабилен броя на населението. Новородените се появяваха на белия свят в лаборатории и израстваха в групови общности, където под внимателно наблюдение и контрол получаваха съответно възпитание, за да мислят и се държат така, както Конфедерацията изискваше от тях. Необходимите способности се постигаха чрез генетично програмиране и детето достигаше зрялост с набора от умения и дарби, които го превръщаха в учен, инженер, художник… или пък във войника, нужен на Конфедерацията. Естествено не всички бяха равни по заложби, но всекидневието в цивилизованите светове изискваше твърде посредствено равнище на интелигентност. Само в някои по-особени области бяха потребни гении. А и прекалено умните хора лесно можеха да се отегчат или усъмнят в ценностите и начина на живот, типични за света, който обитаваха.

Разбира се, имаше отклонения, но те бяха малко и се проявяваха рядко. Всъщност обществото бе постигнало равенство, непознато дотогава в човешката история. За явно несъвместимите се намираше място само извън структурите му. А със забелязаните твърде късно се занимаваше специализираната група на Убийците — те издирваха и отстраняваха гнилите ябълки.

Съществуваха естествено и други светове, освен цивилизованите — по границата, където почти нищо не бе вместено в стандарти. Още в зората на Конфедерацията най-добрите аналитици бяха предвидили, че подобно обществено устройство ще поражда застой и загуба на желанието за творчество; тоест имаше реална опасност развитието на расата да спре и човечеството да загине от собствената си изнеженост. За да бъде предотвратено това, на една съвсем малка част от хората се позволяваше да разширяват пределите на завладяното, да покоряват нови планети и живеят по-първобитно. Плод на случайно смесване на гени по стария, познат от хилядолетия начин, жителите на граничните области определено изглеждаха различни от останалите. Над тях не се налагаше строг контрол, защото никой нямаше желание да им улеснява живота. Трудности, лишения, свирепа конкуренция и агресия — всичко там подтикваше изобретателността, този спасителен клапан за човешката раса. Системата съществуваше и се поддържаше вече девет века, защото просто не бе останал никой, който можеше да й се противопостави. Нямаше неподчинени или неизтребени други разумни същества, нямаше империи, които да застрашат Човека в собствените му владения.