Джек Чалкер: Цербер: Вълк в кошарата

Досега.

Докато не се сбъдна кошмарът, за който отдавна предупреждаваха някои учени. Появи се враг, способен да се възползва от безметежния егоизъм на Конфедерацията и да проникне в слабите й места…

Джуна Рей 137 Декораторка дори не подозираше това. Тя беше типичен продукт на цивилизованите светове. Работата й се състоеше в срещи с клиенти, които желаеха да променят вътрешния облик на своите жилища. Сядаше да обсъди с тях новите проекти, които после съчетаваше с психопрофила на съответния човек в компютъра си. Така подбираше най-подходящия за случая вътрешен дизайн. Както подсказваше името й, бе отгледана за тази работа и понеже Конфедерацията почти не допускаше грешки, обичаше я и дори за миг не си пожелаваше да е на мястото на някой друг гражданин. Дойде в Тоноуа да се поразведри за седмица, защото знаеше, че ще бъде доста заета през следващите няколко месеца. Предстоеше най-голямото предизвикателство в досегашната й кариера — нов проект за вътрешния дизайн на Детския семеен център в Куро. Там преминаваха от отглеждане на инженери към създаването на ботаници. Компютрите бяха преценили, че ще има недостиг от такива професионалисти след двайсетина години. А обзавеждането и обстановката бяха извънредно важни за семейните центрове. Не можеше да не се радва на проявеното към нея доверие. И не очакваше скорошна ваканция.

Допреди малко бе плувала сред ласкавите вълни на Тоноуа и сега се изтягаше на златистия пясък, за да си поеме дъх. Когато се почувства отпочинала и освежена, тръгна обратно към луксозния си апартамент, за да се изкъпе и поръча нещо за ядене, преди да реши какво ще прави вечерта. Мина набързо под душа и набра кода за храната. Искаше й се тази вечер да се наслади на нещо особено вкусно. Докато чакаше да й донесат поръчката, реши да си избере подходящ тоалет. Програмата съдържаше над три милиона готови елемента за дрехи, които човек можеше да съчетае според желанията си. Подобно на повечето посетители в курортите, Джуна гледаше да се облича колкото се може по-оскъдно през деня, но сега й се щеше да сътвори нещо хем впечатляващо и открояващо външността й, хем не прекалено екстравагантно. Харесваше й да привлича вниманието, а за това беше необходима особена изобретателност в тоалетите, защото всеки изглеждаше великолепно.

Накрая хвърли доволен поглед на творението си — прилепваща по тялото вечерна рокля в блестящ изумрудено зелен цвят. Набра кода за поръчката. Готовата дреха щеше да бъде в нишата за получаване най-много след половин час.

Сигнализаторът на вратата забръмча и тя извика:

— Влезте!

Мъж в изцяло бяла униформа внесе позлатен покрит поднос. Макар да беше старомодно, курортите още ползваха услугите на човешки персонал — просто щрих в картината на лукса. Но мъжете и жените от сферата на обслужването обичаха работата си и дори не помисляха, че биха могли да се занимават с нещо друго.

Стюардът влезе, без дори да удостои с поглед голото й тяло, остави за миг товара си върху близката масичка, после го вдигна с две ръце и натисна малките превключватели отстрани. Джуна чу кратко бръмчене и подносът се закрепи на тънки, но явно здрави опори. Мъжът продължи ловкото си боравене с прибора и скоро той стана основа на модерна и елегантна масичка. Накрая вдигна капака и жената доволно се усмихна, щом видя майсторски подредените изкушения за вкуса.

Макар почти всичко в приготвянето на храната да беше роботизирано, главните готвачи си оставаха истински творци и непрекъснато измисляха нови деликатеси. Надзираваха лично приготвянето на подобни ястия и дори вършеха някои неща със собствените си ръце. В най-луксозните хотели и курорти се поднасяше само истинска храна, а не синтетиката и имитациите на евтиното всекидневие. Джуна опита хапка от първата чиния, примигна като омагьосана и кимна на сервитьора, че всичко е наред. Той отвърна на усмивката й, поклони се и излезе.

Дойде отново след малко повече от половин час и я завари в несвяст на дивана. Провери състоянието й, върна се в коридора и вкара в апартамента достатъчно голяма количка за бельо. Вдигна отпуснатото голо тяло, намести го в количката и го покри с чаршафи. Огледа се и забеляза светещия символ на поръчката за облекло. Натисна бутона за отказ, премести се пред главния контролен пулт и задейства програмата за почистване и разтребване на апартамента. Щом се увери, че всичко е според желанията му, с лекота подкара количката и я забута по коридора към служебния изход.