Джек Чалкер: Цербер: Вълк в кошарата

— О, разбира се, имаме си и такива. Пък и наистина още не можем да се махнем оттук. Само че нашите приятелчета притежават превъзходни технологии. След малко ще видите един от техните роботи. Толкова човешки вид има, че чак ми настръхва косата! Онзи сервитьор, който ви докопа, също е робот. Съвършено копие на истинския…

— Роботи! — прихна Джуна. — Никого не могат да излъжат. Нали ще се срещат с приятелите и познатите на отвлечените!

Боген пак се ухили.

— Вярно, ако просто бяха програмирани и пуснати сред хората. Но не е така. В гнусните им мозъчета са запечатани всички ваши спомени, всяка чудатост, симпатия и неприязън, всяка добра или лоша мисъл… Те са също като вас, но се подчиняват на нашите заповеди. Освен това мислят и изчисляват хиляди пъти по-бързо от мен или от който и да е човек. Втриса ме, щом си представя, че някой ден могат да ни заменят напълно. Имаме голям късмет, че техните създатели не са си поставили такава цел!

Жената вече започваше да се притеснява не на шега. Шоуто беше прекалено истинско, а отгоре на това твърде пасивно — само приказки. Изобщо не приличаше на трилър-програма. Но да приеме, че случващото се е истина, беше още по-ужасно.

— Значи успявате да внедрите съвършени роботи на мястото на хората — едва промълви тя. — Не ми отговорихте обаче за какво ви е декораторка?

— Един от нашите агенти, сред чиновниците, забелязал името ви в най-обикновен договор. Джуна Рей, следващата ви задача била да преустроите онзи детски развъдник. Щели да препрограмират мястото за отглеждане на малки ботаници вместо малки инженери, доколкото си спомням. Защо и ние да не добавим по нещичко към програмите, докато вие там си вършите работата?

Тя потръпна. Всичко това беше твърде страшно, за да е нечия измислица.

— Вече сме напълно готови — продължи мъжът. — Щом попаднахте в Диаманта на Уордън, бяхте заразена. Получихте свръхдоза от най-чистия вид микроби, обитаващи Цербер. Ще минат няколко дни, преди да забележите промяната, но мога да ви уверя, че и в момента те се настаняват в клетките на тялото ви…

Вратата потрепна отново и в стаята влезе жена от цивилизованите светове — изглеждаше странно позната за Джуна, макар да се държеше сковано, почти като зомби.

Боген се обърна, кимна на новодошлата и пак се взря в пленничката си.

— Познахте ли я?

Джуна зяпна, обзета от почти панически страх.

— Но… това съм аз!

Второто й „аз“ протегна ръце и я изправи; хватката беше стоманена. Мощта в тези пръсти явно надхвърляше несравнимо човешката. Роботът Джуна Рей стисна в едната си ръка дланите на истинската жена, а с другата я прихвана здраво през кръста. Болката, която изпита, бе прекалено силна за каквото и да било шоу. Никога не би поръчала подобно преживяване!

— Знаете ли, ние от Цербер — тихо се обади Боген — можем да си разменяме съзнанията.

Мъжът се изтягаше на мекото кресло пред комплекса от уреди в една малка ниша на космическия модул. Някакво устройство с формата на шлем го свързваше с машините. Изглеждаше уморен, разтревожен и напрегнат.

— Почакай! — подвикна той.

Компютърът, заемащ цялото пространство наоколо, сякаш се запъна за миг.

— Нещо не е наред ли? — попита с почти искрено загрижен тон.

Мъжът се понадигна в креслото.

— Нека си почина, преди да започнем със следващия. Не ми се вярва, че ще ги понеса един след друг. Искам да се разтъпча, да поприказвам с хора, да се отпусна, дори да си отспя. И отново ще бъда готов. Конфедерацията няма да рухне заради една малка пауза.

— Както желаеш — отвърна машината. — И все пак е особено важно да не губим време. Може би точно този доклад ще разкрие фактите, от които се нуждаем.

— Може би — съгласи се мъжът с въздишка и свали шлема от главата си. — Но двамата с теб мухлясваме тук почти от година, без да свършим почти нищо. Още няколко часа няма да навредят никому. Вероятно и без това ще имаме нужда от всичките четири доклада, а не можем дори да предполагаме кога ще получим другите два.

— Казаното е вярно и звучи логично — призна компютърът. — Но се питам дали не протакаш заради не толкова практични съображения.

— Уточни за какво намекваш!

— Докладът от Лилит те смути сериозно. Състоянието ти личи ясно от данните за телесните функции.

Мъжът пак въздъхна.

— Прав си. По дяволите, та аз срещнах самия себе си! Поне когато са го стоварили долу, е бил също като мен. А към края на доклада направо не можех да повярвам… Доста разтърсващо е да проумееш, че изобщо не се познаваш.