О. Хенри - Как се стриже вълк

Ние с Анди положихме всички усилия да избием от главата му този погрешен финансов план, но напразно. Държи си човекът на своето. Не и не, щял да изпълни гражданския си дълг и да хване тия мошеници в собствения им капан. И може би това щяло да им послужи за урок.

Мъркисън си отиде, а ние с Анди останахме да седим и да размишляваме мълчаливо над неведомите пътища на човешкия ум. В свободното си време ние винаги се отдавахме на такива размисли, мъчейки се да усъвършенствуваме духовните си потребности чрез дълбокомислени мисли.

— Джеф — наруши Анди продължителното мълчание, — често пъти ми е идвало да ти избия кътните зъби, когато започнеш да се ядеш с мен по въпроса за съвестта в деловата работа. Може би аз не винаги съм бил прав. Но в този случай мисля, че мога да се съглася с теб. Според мен неправилно ще бъде да оставим господин Мъркисън да се срещне сам с тези чикагски мошеници. Тази работа няма да свърши добре. Не мислиш ли, че трябва да се намесим и да предотвратим тази катастрофа?

Аз станах, стиснах ръката на Анди Тъкър и дълго я тръсках.

— Анди — казвам му, — може и да са ми минали през ум някои жестоки мисли за жестокостта на твоята корпорация, но аз ги вземам назад. Виждам, че във вътрешността на твоята външност има добра сърцевина. Това ти прави чест. Аз също се безпокоя за Мъркисън. Няма да бъде почтено и достойно от наша страна да го оставим да изпълни своите замисли. Щом е решил да отиде, нека отидем и ние с него и да попречим на тези бандити да го измамят.

Анди веднага се съгласи с мен и аз се зарадвах, че той наистина е готов да се намеси и да сложи край на машинацията с фалшивите долари.

— Не съм от набожните — казвам аз — и никога не съм бил фанатичен моралист, но не мога да гледам безучастно как един човек, създал добра търговия със собствени сили, собствен ум и на свой риск, става жертва на безскрупулни мошеници, които са заплаха за общественото благосъстояние.

— Точно така, Джеф — казва Анди. — Ако Мъркисън се заинати и въпреки всичко отиде в Чикаго, не бива да го изпускаме от очи. Най мразя да се хвърлят пари на вятъра.

И ние тръгнахме към Мъркисън.

— Не, момчета — казва той, — не мога да допусна тази песен на чикагските сирени да бъде отнесена от летния ветрец. Аз или ще стопя сало от тези блуждаещи огньове, или ще прогоря дъното на тигана. Но, разбира се, ще умра от радост, ако вие дойдете с мен. Може да се наложи и да ми помогнете да натъпча в чантата всичките тези пари. Да, за мен ще бъде истински празник, ако и вие дойдете с мен.

Мъркисън пусна слух в Грасдейл, че заминава за няколко дни с господин Питърс и господин Тъкър, за да огледа някакви железни рудници в Западна Виржиния. После изпрати телеграма на Дж. Смит, че на еди-коя си дата е готов да влезе в неговата паяжина. И тъй, тримата заминахме за Чикаго.

Във влака Мъркисън се радва на приятни предчувствия и предварителни реминисценции.

— Със сив костюм — казва той, — на югозападния ъгъл на Уобаш авеню и Лейк стрийт. Онзи ще изпусне вестника, а аз ще го попитам топла ли е водата. Боже, боже, боже! — смее се той цели пет минути.

Но от време на време Мъркисън става сериозен и се мъчи да прогони някакви мрачни мисли.

— Момчета — казва той, — и за десет хиляди долара не бих се съгласил тази работа да се разчуе в Грасдейл. Това ще ме разори. Но знам, че вие сте съвестни хора. И мисля, че е дълг на всеки гражданин — казва — да обуздае тези разбойници, които грабят доверчивите хора. Ще им дам аз да разберат топла ли е водата, или не. Дж. Смит предлага пет долара срещу един и ще трябва да устои на договора, щом е решил да върши работа с Бил Мъркисън.

Пристигнахме в Чикаго в седем часа вечерта. Срещата с човека в сиво беше определена за девет и половина. Вечеряхме в хотела и отидохме в стаята на Мъркисън, за да дочакаме уречения час.

— Сега, момчета — казва Мъркисън, — нека съберем мозъците си и да разработим план за разгрома на неприятеля. Какво ще кажете за следното предложение: докато аз разменям сигнали с тоя субект в сиво, вие се приближавате случайно, ама съвсем случайно, възкликвате: „Здрасти, Мърк!“ и се ръкувате сърдечно с мен, ужасно изненадани от неочакваната среша. След това аз дръпвам този тип настрана и му обяснявам, че вие сте мои съграждани — Джекинз и Браун, собственици на магазин за хранителни продукта, свестни хора, които може би са готови да си опитат късмета. Разбира се, той ще каже: „Вземете и тях, щом искат да увеличат капитала си.“ Е, как ви харесва този план?