О. Хенри - Иманяр

— Ще преобърна планината за това съкровище — продължих аз. — Решавай сега, идваш ли с мене или не. Ако може да те спре някакъв воден знак или отклонение, значи не ставаш за нищо. Решавай!

В далечината, над пътя покрай реката се вдигаше бял облак прах. Пощенският фургон от Хесперъс за Чико. Гудло замаха с кърпичка.

— Отказвам се от тази мошеническа работа — каза вкиснат той. — Само глупак може да обърне внимание на тази хартийка. Впрочем, Джим, ти винаги си бил глупак. Оставям те на собствената ти съдба.

Той си събра партакешите, качи се в пощенския фургон, намести нервно пенснето си и изчезна в облак прах.

Аз измих чиниите, вързах конете на ново пасище, пребродих плитката река и тръгнах бавно през кедрите нагоре към върха на хълма с форма на товарно седло.

Беше прекрасен юнски ден. В живота си не бях виждал толкова много птици, толкова много пеперуди, водни кончета, скакалци и всякакви хвъркати и жилещи твари.

Проучих хълма с форма на товарно седло от подножието до върха. Това, което открих, беше пълна липса на признаци, че тук може да има зарито съкровище. Никаква купчина камъни, никакви древни нарези по дърветата, никакво указание за онези триста хиляди долара, отбелязани в документа на стареца Рандъл.

Когато се спуснах от хълма, вече захладняваше. Излязох от кедровата гора и изведнъж се озовах в прекрасна зелена долинка, из която ромонеше приток на река Аламито.

С огромна почуда тук зърнах човек, когото изпърво взех за дивак, човек с рошава брада и чорлава коса, който гонеше огромна пеперуда с блестящи крила.

„Може би е смахнат, избягал от лудницата“ — казах си и се зачудих как се е домъкнал до тука, толкова далеч от всякакви средища на науката и цивилизацията.

След още няколко крачки пред погледа ми се откри къща, обрасла в увивни растения, край която течеше поточе. А на близката зелена полянка Мей Марта Мангъм береше полски цветя.

Тя се изправи и погледна към мен. За първи път, откакто я познавах, видях как се изчерви лицето й, бяло като белите клавиши на съвсем новичко пиано.

Тръгнах към нея, без да продумам. Събраните в ръката й цветя се разпиляха бавно по тревата.

— Знаех си, че ще дойдеш, Джим — звънна гласът й. — Татко не ми даваше да ти пиша, но аз бях сигурна, че ще ни намериш.

Какво стана по-нататък, оставям сами да се досещате… На другия бряг на реката ме чакаше моята каруца.

Често се чудя каква файда има човек от голямото образование, ако не може да го използва за свои нужди. Ако от него печелят само другите, тогава за какво е това трепане?

Та Мей Марта Мангъм остана да живее с мен. Къщата ни, сред дъбова гора, има осем стаи и пиано с механична приставка, а в загона вече е сложено началото на стадо от три хиляди глави едър добитък.

И когато вечер се прибирам вкъщи, оказва се, че лулата и чехлите ми все са прибрани някъде, където не мога да ги намеря.

Но какво от това? Какво от това?

© 1993 Тодор Вълчев, превод от английски

O. Henry

Buried Treasure, 1909

Източник: http://bezmonitor.com

Сканиране: Sociosasho, 2005

Разпознаване: ScanHeads

Редакция: Борис Борисов, 2009

Издание:

О. Хенри. Търкалящи се камъни. Разкази

Издателство „Анубис“, София, 1993

Съставител: Тодор Вълчев

Художник: Андрей Кулев

Редактор на издателството: Екатерина Панайотова

ISBN 954-426-027-7

O. Henry. The Complete Works of O. Henry

Golden City New York. Doubleday Pages & Company. 1927

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13840]

Последна редакция: 2009-10-09 17:30:00

Вара. Мярка за дължина, използвана в испано– и португалоговорещите страни, варираща между 81 и 109 см. — Б.е.р.