О. Хенри - Иманяр

— За какво отклонение ми говориш? — казах аз. — Аз мислех, че числата никога не лъжат.

— За отклонението на магнитната стрелка от истинския меридиан — отговори Гудло.

Той се усмихна с чувство за превъзходство, но миг след това на лицето му се изписа онази безподобна, всепоглъщаща жажда, характерна за всеки иманяр.

— Понякога — изрече той с тон на оракул — тези старинни предания за скити съкровища не са лишени от основание. Ще ми позволиш ли да погледна този лист, в който е описано мястото, където е зарито съкровището? Може би двамата заедно…

Така ние с Гудло Банкс, съперници в любовта, станахме съдружници в това начинание. Тръгнахме към Чико с дилижанса от Хънтърсбърг, най-близкия град с железница. В Чико наехме екип да тегли каруца с чергило с всичките партакеши за лагеруване. Онзи същият землемер ни отмери разстоянието, но вече с отклонението на Гудло, след което го отпратихме по живо, по здраво.

Когато пристигнахме, беше вече нощ. Аз назобих конете, запалих огън на брега на реката и приготвих вечеря. Гудло би ми помогнал, но благодарение на образованието си той не беше подготвен за такива практически работи.

Впрочем, докато работех, той ме развличаше с великите мисли, завещани ни от древните мъдреци.

— Анакреон — заобяснява той, — това беше един от любимите пасажи на госпожица Мангъм, който аз й рецитирах.

— Тя е предназначена за по-висши неща — повторих неговата фраза.

— Че какво може да бъде по-висше от живот в обществото на класиците, в атмосфера на ерудиция и култура? — отзова се Гудло. — Ти имаш отрицателно отношение към образованието. А колко усилия си похабил напразно само защото не познаваш най-простата математика? И докога щеше да търсиш това съкровище, ако моите знания не бяха ти открили грешката?

— Нека първо видим какво ще ни кажат тези хълмове на отсрещния бряг — казах аз. — Все още не вярвам много на твоето отклонение. Мене от дете са ме учили, че стрелката сочи право към полюса.

На другия ден блесна ясно юнско утро. Станахме рано и закусихме. Гудло изпадна в екстаз. Докато аз запичах бекона, той рецитираше нещо от Кийтс, струва ми се, от Кели или Шели. Готвехме се да пребродим реката, която тук беше едва ли не ручей, и да изследваме многото островърхи и обрасли с кедър хълмове на отсрещния бряг.

— Драги ми Одисей — тупна ме Гудло по рамото, докато миех алуминиевите чинии от закуската, — позволи ми да хвърля още един поглед на твоя вълшебен папирус. Ако не греша, там са дадени точни указания как да се доберем до хълма с форма на товарно седло. Аз никога не съм виждал товарно седло. Как изглежда то, Джим?

— Едно на нула против образованието — казах аз. — Аз никога не мога да го сбъркам.

Гудло заразглежда документа, оставен от стария Рандъл, и най-неочаквано от него се изтръгна думичка, която никак не отговаряше на образованието му.

— Ела насам — каза той, вдигнал листа срещу слънцето.

— Погледни тук — посочи с пръст на хартията.

На синия лист — досега не бях забелязал това — се открояваха бели букви и цифри: „Малвърн, 1898.“

— Какво е това? — попитах.

— Воден знак — отвърна Гудло. — Тази хартия е произведена в 1898 година, а на документа стои 1863. Чиста проба фалшификат.

— Едва ли е възможно — казах аз. — На тези Рандъл може да се разчита, те са селски хора, простовати, необразовани. Може би фабрикантът на хартията се е опитал да изиграе някакъв номер.

Тук Гудло Банкс се разбесня, доколкото му позволяваше образованието. Той свали пенснето си и се втренчи злобно в мен.

— Колко пъти съм ти казвал, че си глупак! — разфуча се той. — Оставил си се да те измами един дръвник. И подведе и мене.

— Как тъй съм подвел и тебе?

— С невежеството си — каза той. — Два пъти открих груби грешки в плана, които би открил дори един средношколник. На всичко отгоре похарчих сума пари за това мошеническо начинание, макар хич да не ми беше до харчене. Не, слагам край!

Станах и тръгнах към него с големия черпак, който извадих от мръсната вода.

— Гудло Банкс — казах, — писна ми вече от твоето шибано образование. Едва съм го понасял у други, а у тебе го презирам. Какво си спечелил от учението? За теб то е проклятие, а за всички твои приятели — нечувана досада. Махай ми се — казвам, — махай ми се с всички твои водни знаци и отклонения. От тях не ми става ни по-топло, ни по-студено. А от намеренията си аз няма да се откажа.

Посочих с черпака към отсрещния бряг, към хълма с форма на товарно седло.