Артър Хейли - Свръхнатоварване

Но по въпроса на единодушното решение на страните, членки на ОПЕК, нямаше вече никакви съмнения. Арабските страни и Венецуела, Индонезия, Иран и Нигерия заявиха, че няма да доставят нефт на Съединените щати, докато не бъде уреден въпросът с плащанията.

Страните, членки на ОПЕК, твърдяха с пълно основание, че те разполагат със запаси от средства, за да настояват на ембаргото си, докато проблемите по-скоро щяха да бъдат за САЩ, чиито запаси от нефт надали бяха достатъчни за дълго.

— За съжаление всичко това е прекалено вярно — каза държавният секретар пред тълпа журналисти по не особено дипломатичен начин.

В GSP & L, както и навсякъде, се вземаха спешни решения какво да се прави по-нататък. Вече не стоеше въпросът, дали ще се спира токът, а колко често ще се спира.

Проблемът се влошаваше и от недостига на водни ресурси за електроцентралите.

Ним, като вицепрезидент по планирането, беше в центъра на събитията и провеждаше безбройни срещи и конференции, на които се търсеше изход от ситуацията.

Във връзка със създалата се обстановка се разработваше програма в национален мащаб: продажбите на гориво вече бяха ограничени, подготвена бе и купонна система, ако се наложеше. Засега ограниченията за закупуване на бензин бяха единствено от петък вечерта до понеделник сутринта. В същото време бяха отменени някои по-мащабни спортни събития, които събираха повече хора. Целта беше да се ограничат пътуванията с автомобили По-нататък се планираше закриването на театрите и кината.

На всички електрически централи, работещи с промишлено гориво, бе наредено през определени периоди от време да намаляват волтажа с около пет процента.

Електроцентралите от вътрешността на страната, използващи въглища, трябваше да се опитат да пренасочват част от електроенергията към източните и западните щати, които щяха да бъдат най-силно засегнати от нефтеното ембарго.

В много от районите училищата бяха затворени поради големите разходи на електроенергия за отопление и осветление.

Ним осъзнаваше сериозността на положението, както и мнозина от служителите на електрическите компании. Но на обществеността не й беше ясно какво ставаше, или просто хората не искаха да го проумеят.

Наред с непосредствените си задачи по планирането Ним като говорител на компанията беше длъжен да информира населението за положението и перспективите.

Тези две задължения доста го натоварваха, затова той каза на Тереза Ван Бърен:

— Е, добре, аз ще се заема с по-сериозните неща, но ти би трябвало да се справиш сама с твоите хора с по-дребните проблеми.

Тогава тя се съгласи.

Още на следващия ден Тереза Ван Бърен дойде в кабинета на Ним.

— Ним, има едно телевизионно предаване, казва се „Обедна почивка“.

— Може би няма да ми повярваш, Тес, но аз никога не го гледам.

— Е, не бива с лека ръка да се отказваме от дневните предавания по телевизията. Все пак тази програма се следи от милиони домакини, пък и утре те биха искали да дадат някои разяснения в предаването за енергийната криза.

— Предполагам, че човекът, който трябва да им даде тези обяснения, ще трябва да съм аз.

— Естествено, кой би могъл да го направи по-добре?

Ним се усмихна и каза:

— Добре, Тес. Но поне постарай се да ми уредиш да не ми губят времето. Нали знаеш, че там те викат час по-рано и после чакаш ли чакаш…

— Ще дойда с теб, Ним, и ще уредя всичко. Не се безпокой.

Обещанието обаче не можа да се сбъдне.

Ним и Тереза Ван Бърен бяха в студиото в дванадесет без десет. Посрещна ги една млада жена, която каза:

— Мистър Голдман, вие сте последен, в един без десет.

Тереза Ван Бърен се опита да протестира:

— Но на мен ми бе обещано, че мистър Голдман ще бъде пръв. Той е един от директорите на компанията и времето му е доста ценно, особено в момент като този.

— Да, зная. Но режисьорът промени схемата. Стори му се, че темата е доста депресираща за началото на предаването.

— Тя трябва да е депресираща — каза Ним.

— Е, ако е депресираща, те просто ще изгасят телевизорите си — каза твърдо младата жена. — Все пак, ако искате, елате в студиото, за да слушате изказванията преди вас.

Ван Бърен погледна Ним и само разтвори ръце.

Ним само си помисли колко работа би могъл да свърши за този един час, но все пак каза:

— Е, добре.

Студиото бе приятно аранжирано и ярко осветено. В централната му част на един оранжев диван седяха двамата водещи — Джери и Джийн, приятни, млади, хубави хора. Трите телевизионни камери бяха разположени в полукръг.