Артър Хейли - Свръхнатоварване

— Идеята е много добра — каза Ним. — Заслужава си да опитаме, но нека погледнем реално на нещата: Арчамболд може да се усети и да го хвърли, тъй че това съвсем не е сигурно.

О’Браян добави:

— Съгласен съм с тебе.

— От друга страна — продължи Ним. — Арчамболд може да не е наш клиент директно, а да държи стая под наем. Тогава той няма да получи въпросника.

— Съществува такава възможност — каза Тереза Ван Бърен, — но шансовете не са много големи. Помислете от гледна точка на въпросния Арчамболд — за да бъде сигурен в убежището си, то трябва да е самостоятелно и изолирано. Мисля, че той, както и преди, е наел цяла къща или апартамент, което значи, че ще получи въпросника.

О’Браян отново се съгласи:

— Логично изглежда.

Те продължиха да обсъждат техния план в детайли още един час с нарастващ ентусиазъм.

Беше четвъртък, четири дни след срещата им в дома на Оскар О’Браян. Оскар и Ним се намираха в компютърния център на GSP & L, където те наблюдаваха системата, по която щеше да се изработва тъй нареченият въпросник и как щеше да се изпраща.

След дълго умуване те решиха да включат осем въпроса, първите от които бяха доста обикновени като:

„Доволни ли сте от услугите, предлагани от GSP & L?“

„Имате ли предложения за подобряване качеството на услугите на GSP & L?“

Следваха още няколко въпроса от подобен характер, като в заключение се казваше следното:

„Компанията се извинява за някои смущения при снабдяването с електроенергия, които се дължат на недостойните действия на малка група терористи. Ако имате идея, как те да бъдат заловени, моля, пишете ни.“

— Ако това не вбеси Арчамболд и не го накара да отговори, нищо няма да може да го направи — каза Оскар О’Браян.

Полицията, ФБР и областният прокурор се отнесоха положително към идеята на GSP & L и дори предложиха да обработват отговорите, когато започнат да пристигат.

Шарлот Ъндърхил, вицепрезидент по финансите и отговаряща също така за компютърния център, им каза:

— Всичките дванадесет хиляди въпросника ще бъдат изпратени по адресите още тази вечер.

— Единадесет хиляди деветстотин деветдесет и девет от въпросниците изобщо не ни интересуват. Важен е само един, който се надяваме да получим.

— Ако знаехте кой, щяхме да спестим доста средства — подчерта Шарлот Ъндърхил.

— Ако го знаехме, скъпа Шарлот, изобщо нямаше да бъдем тук.

Тримата отидоха до един от лазерните принтери, който бълваше готови за изпращане въпросници, които трябваше да бъдат сложени в пликове с прозорчета.

Най-отгоре на страницата пишеше следното:

„ПОТРЕБИТЕЛСКИ ВЪПРОСНИК

Ще сме особено благодарни за вашите отговори, с помощта на които възнамеряваме да повишим качеството на нашите услуги.“

Следваха името и адресът, отделени от самите въпроси с перфорирана линия. Под нея имаше инструкции:

ЗА ДА БЪДЕ ЗАПАЗЕНА ВАШАТА АНОНИМНОСТ, ОТКЪСНЕТЕ ГОРНАТА ЧАСТ НА ТОЗИ ФОРМУЛЯР

НЕ СЕ ИЗИСКВА НИТО ПОДПИС, НИТО НЯКАКВА ДРУГА ИДЕНТИФИКАЦИЯ!

БЛАГОДАРИМ ВИ!

Към всеки въпросник имаше и съответен плик, в който да се сложи отговорът.

— Когато получим отговорите, как ще ги разпознаваме? — попита Оскар О’Браян.

— Когато е ясно, кой от въпросниците трябва да се идентифицира, той ще бъде вкаран в компютъра заедно със секретен код, известен само на мен и на старшия програмист. Компютърът веднага ще ви каже името и адреса, където е бил изпратен този въпросник.

Рут Голдман беше В Ню Йорк.

Тя беше отишла на първия курс лечение в института Слоун-Кетъринг и щеше да отсъства две седмици.

Решението бе взето от доктор Левин, след като обсъди резултатите от изследванията на Рут с лекарите от Ню Йорк. Той повика Рут и Ним и им каза:

— Не мога да ви обещая нищо, за такива неща обещания не се дават. Но ще кажа, че и аз, и хората от Слоун-Кетъринг сме умерено оптимистични.

Вчера сутринта Ним бе закарал Рут на аерогарата.

— Обичам те — каза той точно преди последното повикване. — Ще ми липсваш и през цялото време ще правя всичко, което би могло да се сметне за молитва.

Тя се засмя и още веднъж го целуна.

— Странното е, че независимо от всичките тези неща никога не съм била по-щастлива.

Лия и Бенджи отново щяха да бъдат при родителите на Рут. И тъй като отношенията на Ним с Нюбергерови бяха станали по-сърдечни, той каза, че ще минава често за вечеря, за да бъде с децата.

През този период Ним също така бе решил да изпълни едно свое обещание към Карен и да я заведе на концерт.