Артър Хейли - Свръхнатоварване

— Ах ти, негоднико! — каза тя. — За тази работа няма да те допусна до телевизията поне до следващата седмица.

Хари Лондон прочете информацията за напускането на Пол Шърмън Йейл и на следващия ден дойде при Ним.

— Ако ми стискаше — каза той, — трябваше и аз да си подам оставката в знак на протест на всичките тези измишльотини за лошо здравословно състояние и че я приемаме със съжаление. Това прави всички ни лъжци.

Ним, който не бе спал цяла нощ, каза раздразнено:

— Е, какво чакаш, подай си оставката!

— Не мога да си го позволя.

— В такъв случай изхвърли тези бръмбари от главата си, Хари. Самият ти каза, че не можем да докажем участието на Пол Шърмън в кражбата на електроенергия.

Лондон обаче продължаваше да упорства:

— Да, но е участвал. Колкото повече си мисля, толкова по-сигурен ставам.

— Не забравяй — подчерта Ним, — че Йън Норис, който отговаряше за тръста „Йейл“, се закле, че Йейл не е замесен.

— Да, но и на него не му е чиста работата. Норис ще си получи възнаграждението за това изявление по-късно. Убеден съм в това. Освен това Норис нищо нямаше да спечели, ако името на стареца беше замесено.

— Каквото и да си мислим, историята е приключила — каза Ним. — Така че по-добре се връщай на работа и гледай да заловиш повече крадци на електроенергия.

— Вече съм го сторил. Има цял куп нови дела, както и такива, които произтичат от фирмата „Куейл“. Но, Ним, бих искал да те предупредя за в бъдеще.

Ним въздъхна.

— Кажи.

— Ние с теб, Ним, им помогнахме да покрият тази важна клечка, Йейл. Това показва, че все още законите не са едни и същи за всички хора…

— Виж, Хари…

— Не, изслушай ме! Просто искам да те предупредя, че ако някога имам достатъчно доказателства срещу някого, който и да е той, никой не ще ме спре да извадя всичко на бял свят и да направя това, което следва да се направи.

— Добре, добре каза Ним. — Ако има достатъчно доказателства, аз също ще застана на твоя страна. А сега, след като се уговорихме, моля те, остави ме да свърша малко работа.

Когато Хари Лондон излезе, Ним съжаляваше, че си бе изкарал върху него лошото настроение. Всичкото това, което каза Хари, беше минало през главата на Ним миналата нощ и именно затова той не можа да спи. Дали имаше различни видове лъжа? Надали Лъжата си беше лъжа и точка. В такъв случай бяха ли Ерик Хъмфри и Ним също толкова виновни, колкото и самият Пол Шърмън Йейл?

Единственият възможен отговор беше „да“.

Ним все още размишляваше по въпроса, когато секретарката му се обади и каза:

— Председателят на управителния съвет би искал веднага да ви види.

Ерик Хъмфри бе необичайно обезпокоен.

Когато Ним влезе в кабинета му, той нервно крачеше из него, нещо, което рядко му се случваше. Той продължи да стои, докато говореше.

— Има нещо, което искам да ти кажа, Ним, и ще ти обясня защо. Напоследък се срамувам и отвращавам от някои неща, които стават в тази компания. Но аз не бих искал да се срамувам от организацията, която ми плаща заплатата и която аз оглавявам.

Ерик Хъмфри направи пауза и Ним се почуди какво ли щеше да последва.

— Един от въпросите, които ме притесняваха, приключи през последните двадесет и четири часа. Но има нещо по-сериозно, което остана без разрешение — това са възмутителните посегателства върху живота на хората и върху имуществото на тази компания.

— ФБР и полицията… — започна Ним.

— Не свършиха никаква работа! — прекъсна го Ерик Хъмфри. — Абсолютно никаква!

— Все пак вкараха Бърдсонг в затвора — подчерта Ним.

— Но защо? Защото една интелигентна и решителна жена свърши работата на цялата тази армия от професионалисти. Пък и информацията произлизаше от онова момиче, което бе замесено в историята…

За първи път Ним виждаше Ерик Хъмфри в такова емоционално състояние. Той подозираше, че нещата, които сега казваше, председателят на управителния съвет бе носил дълго време в себе си.

— Помисли си само, че в течение на цяла година ние бяхме постоянно обект на нападенията на тази нищожна банда терористи. Което е още по-лошо, загубихме девет човека, без да се брои мистър Арт Ромео… И още нещо! Аз се срамувам, че това се случи именно когато ние бяхме домакини на годишната конференция на енергийните компании.

— Не вярвам, Ерик, че някой би обвинил GSP & L за това, което се случи в „Христофор Колумб“.

— Аз обвинявам и нас, и себе си, че не бяхме по-настоятелни и не накарахме блюстителите на закона да направят нещо. Дори и сега онзи ужасен човек, Арчамболд, е на свобода. Вече мина цяла седмица! Къде е той? Защо полицията още не го е намерила?