Артър Хейли - Свръхнатоварване

Ним седна от лявата страна на Ерик Хъмфри, с лице към Пол Шърмън Йейл. Пред него беше папката с писмата на Уолтър Талбот.

— Пол — започна Ерик Хъмфри, — вероятно си спомняш за разговора ни във връзка с кражбата на електроенергия. Беше замесен и фамилният тръст „Йейл“. Спомняш си, нали?

Пол Шърмън кимна.

— Разбира се, че си спомням.

— По онова време ти направи редица изявления, от които следваше, че не си имал представа за подобни неща като кражбата на електроенергия.

— Моля, спрете с тези изявления! — лицето на Пол Шърмън бе почервеняло от гняв. — Не ми харесва тонът ти, Ерик. И не се намирам тук, за да отговарям какво съм казал и какво — не…

Гласът на Ерик Хъмфри рязко го прекъсна:

— Няма „какво си казал и какво — не!“ Това, което каза, беше много ясно. Освен това го повтори няколко пъти. Много добре си спомням това, предполагам и Ним също.

За Ним беше ясно, че Пол Шърмън трескаво се опитва да се ориентира в ситуацията.

— Каквото и да съм казал, от това не следва, че…

— Ним, запознайте господин Йейл със съдържанието на папката! — каза Ерик Хъмфри.

Ним отвори папката и побутна писмата към Пол Шърмън. Първото, написано на бланка на Върховния съд, беше най-отгоре.

Пол Шърмън го взе, хвърли му един бегъл поглед и веднага го остави. Лицето му придоби още по-наситен червен цвят.

Той облиза устни и се опита да намери най-точните думи, за да се изрази…

След това започна с несигурен глас, явно искайки да се защити:

— Вижте, понякога… във Вашингтон… с толкова кореспонденция… човек забравя… внезапно той спря. Сякаш и на него всичко това му се струваше неубедително, както и на другите двама присъстващи.

Той стана от мястото си и без да погледне нито Ним, нито Ерик Хъмфри, каза:

— Моля да ми дадете няколко минути да си събера мислите.

Той започна нервно да крачи из стаята, а после спря и каза:

— Явно е, господа, че съм виновен в лъжа и вие ми предоставихте неоспорими доказателства. Не възнамерявам да утежнявам вината си с извинения и обяснения, че по времето на предишния ни разговор съм бил обезпокоен и съм правил всичко възможно, за да предпазя доброто си име. Все пак ще заявя, че не съм участвал в кражба на електроенергия на тръста „Йейл“, нито ми е било известно нещо за това преди нашия разговор.

Ерик Хъмфри, който миналия път с радост прие думата на Пол Шърмън Йейл, този път запази мълчание. Вероятно председателят на управителния съвет си мислеше същото, което и Ним, че човек, излъгал веднъж, за да предпази доброто си име, ще го направи и втори път.

Ним се сети за въпроса на Хари Лондон: „Колко ли пъти му се е разминавало…?“

С продължаването на тишината в стаята болката в очите на стареца се засилваше.

— Ним — каза тихо Ерик Хъмфри, — мисля, че можеш да си вървиш.

С облекчение Ним събра документите и писмата в папката и излезе.

Тогава той не го знаеше, но това бе последният път, в който се срещаше с Пол Шърмън Йейл.

Ним никога не разбра какво се бе случило тогава в кабинета на Ерик Хъмфри. Нито той питаше, нито председателят на управителния съвет изяви желание да му каже… Резултатите обаче бяха ясни още на следващия ден.

В единадесет часа сутринта Ерик Хъмфри повика при себе си Ним и Тереза Ван Бърен. Седнал на бюрото си, той им показа едно писмо и им каза:

— Получих оставката на Пол Шърмън Йейл като говорител и директор на нашата компания. Приех я със съжаление. Бил искал веднага да се направи официално съобщение.

Тереза каза:

— Все пак, Ерик, ще трябва да изтъкнем някаква причина.

— Здравословното му състояние. — Ерик Хъмфри погледна писмото пред себе си и продължи. — Лекарите на господин Йейл са го посъветвали да не поема прекалено тежки натоварвания.

— Няма проблеми. Ще го съобщят още следобед. Но аз имам още един въпрос.

— Да, кажете.

— Оставаме без говорител. Кой ще го замести?

За пръв път от няколко дни Ерик Хъмфри се усмихна.

— Прекалено съм зает, за да търся някой друг, Тес, тъй че не виждам друга алтернатива. Ще трябва Ним отново да се заеме с тази неблагодарна задача.

— Ура! — възкликна Тереза Ван Бърен. — Вие поне знаете моето мнение, че изобщо не трябваше да го отстраняваме.

Когато излязоха от кабинета на Ерик Хъмфри, Тереза попита тихо:

— Ним, каква е тази история с Пол Шърмън Йейл? Какво се е случило? Знаеш, че рано или късно ще науча.

Ним поклати глава:

— Нали чу какво каза председателят на управителния съвет, Тес. Лошо здравословно състояние.