Артър Хейли - Свръхнатоварване

— Доколкото разбрах, те продължават да търсят. Полицията смята, че той е някъде в района на Норт Кесъл.

— Където вероятно крои планове как да убие или рани още наши хора и да причини на компанията ни повече щети. Ним, искам този човек да бъде намерен!! Ако се наложи, искам ние — хората от GSP & L, да го открием!

Ним таман се канеше да изтъкне, че една енергийна компания не е подготвена за подобна полицейска работа, но после реши да си премълчи. Вместо това той попита:

— Ерик, какво имате предвид?

— Имам предвид факта, че в нашата компания има изключително много хора, които имат мозък в главата си. Както виждам, в полицията съвсем не е така. Затова ти казвам следното, Ним: впрегни мозъка си и на тези, които смяташ, че ще са ти от полза, и мислете. Имаш моята подкрепа, но искам резултати. В името на тези хора, които бяха убити, в името на семействата им и за всички онези, които милеят за GSP & L, искам този презрян човек Арчамболд да бъде заловен и изправен пред правосъдието.

Тук председателят на управителния съвет спря и каза:

— Това е всичко.

Имаше някакво съвпадение във времето, защото Ним също си мислеше как може да бъде разкрит Арчамболд, още преди да получи такава задача от Ерик Хъмфри.

Преди четири месеца Ним се бе отказал да продължат да издирват „Приятелите на свободата“ по логически мисловен път заради скептичните забележки на Пол Шърмън Йейл.

Вследствие на това той, Оскар О’Браян, Тереза Ван Бърен и Хари Лондон се отказаха от по-нататъшни идеи и предложения. Но последвалите събития сочеха колко близо са били те до истината.

Но дори и сега може би имаше неща, които да бъдат направени. Ним реши, че би могъл да събере групата през уикенда, още повече че имаше и подкрепата на председателя на управителния съвет.

— Както се оказа, нашите преценки са били правилни — каза Ним, преглеждайки бележките си — Нека направим една проста сметка…

Ним спря за миг, за да отпие една глътка от уискито, което му бе сипал Оскар О’Браян малко преди да започнат.

Беше неделя и групата се бе събрала в зимната градина на дома на Оскар О’Браян. Всичките се отзоваха на поканата, особено когато чуха за поръчението на Ерик Хъмфри.

Къщата на О’Браян бе разположена на един хълм над плажната ивица и от нея се откриваше прекрасна гледка, особено в момента, когато в морето бяха излезли яхти, които се гонеха и разминаваха с издути от вятъра платна.

Както и при предишните им срещи, всичко се записваше на касетофон.

— На базата на тогавашната информация — продължи Ним — ние предположихме, че лицето „X“ е мозъкът и предводителят на „Приятели на свободата“, че той е мъжествен и славолюбив и че със сигурност до себе си има жена, на която да се доверява. Ние също така предположихме, че именно „X“ е убил охраната при подстанцията до Милфийлд и че жената е била с него. Още повече, ние сметнахме, че именно жената би се поддала на внушение и би дала някаква информация.

— Боже, аз бях забравила някои от тези неща! — намеси се Тереза Ван Бърен. — Та ние сме били съвсем близо до целта!

— Да, така е — каза Ним. — И ще ви призная, че беше моя грешката, че не продължихме. Мисля, че загубих вяра в това, но сгреших.

Той реши да не споменава думите на Пол Шърмън Йейл, който в крайна сметка бе изказал само едно мнение. Ним продължи:

— Сега вече знаем кой е „X“ и бихме могли да използваме същия подход, за да намерим следите му.

Той спря, като видя три чифта очи, които внимателно го гледаха, и добави:

— Може и да не успеем. Но председателят на управителния съвет счита, че поне можем да опитаме.

— Ами хайде да започваме — каза Оскар О’Браян. — Някакви предложения?

— Аз съм приготвил някои неща — каза Ним.

Той извади от куфарчето си няколко копия на информацията, публикувана след събитията в хотел „Христофор Колумб“ за „Приятели на свободата“ и Георгос Арчамболд. Повечето бяха материали на Нанси Молино.

Ним изчака всички да ги прочетат и после попита:

— Знае ли някой нещо, което можем да добавим към тази информация?

— Може би аз мога да добавя нещичко — каза Хари Лондон.

Шефът на отдела опазване на собствеността бе хладен към Ним, може би във връзка с резките му думи преди два дни, но иначе тонът му бе нормален.

— Както знаете, имам някои приятели в полицията, които ми казват някои неща от време на време. Във вестниците се споменава, че е открит дневникът на Арчамболд. Но никъде няма повече подробности, тъй като прокурорът смята да го използва като доказателство на процеса срещу Арчамболд…