Артър Хейли - Свръхнатоварване

Също така Нанси с голямо удоволствие подчерта, че „великият“ адвокат Ъруин Саундърс е гласувал „за“.

Предполагаше се, че ако клуб „Секвоя“ успее да излезе от ситуацията, неин председател ще стане Присила Куин и клубът основно ще се занимава със социална дейност, като остави настрани въпросите на околната среда.

След информацията, получена от Нанси Молино, и сведенията на полицейския патрул, намерил изоставения пикап на Георгос Арчамболд, цяла армия от полицейски детективи и агенти на ФБР претърсваха района на Норт Кесъл, но без успех.

При претърсването на къщата на „Крокър стрийт“ бяха открити допълнителни доказателства, обвиняващи Арчамболд и Бърдсонг. Сред дрехите на Арчамболд бе открит един дънков гащеризон, следите по който неопровержимо доказваха, че е бил използван по време на диверсията в подстанцията на Милфийлд в нощта, в която бяха убити двамата души от охраната на GSP & L. Намерен също така бе и дневникът на Георгос Арчамболд, който бе предаден на областния прокурор.

След като участието на Дейвид Бърдсонг бе окончателно уточнено и изложено в пресата, той бе преместен в единична килия за негова собствена сигурност.

Но преди някои от горепосочените неща да се случат, Нанси преживя доста сериозна лична криза…

Още от преди разсъмване тя работеше, без да спира, и се поддържаше само с кафета и портокалов сок. Беше изморена и й личеше.

Нанси си вършеше достатъчно добре работата и сама и нямаше нужда от помощ или контрол, но докато пишеше материала си, на няколко пъти забеляза върху себе си погледа на редактора на вестника. Изражението на лицето му беше непроницаемо, но тя имаше чувството, че и двамата си мислят едно и също — нещо, което тя усилено се опитваше да си избие от главата през изминалите няколко часа…

Последното нещо, което беше видяла Нанси, преди да си тръгне от хотел „Христофор Колумб“, бяха обезобразените трупове на полицаите и пожарникарите, които бяха загинали по време на експлозиите.

Именно в този момент тя осъзна мрачната и очевидна истина, че през цялата тази седмица тя е разполагала с информация, която би могла да предотврати смъртта на тези шест човека и много други проблеми.

Тази същата мисъл изплуваше в нейното съзнание всеки път, когато срещнеше погледа на главния редактор. Сега и се искаше да беше послушала неговия съвет, когато й бе предложил да сподели тайната си.

В 11,30 — два часа преди крайния срок за предаването на материала за следобедното издание на вестника, мисълта за шестимата убити не излизаше от главата на Нанси и тя беше пред прага на нервното разстройство.

— Почини си и ела в моя кабинет — каза й главният редактор, надвесвайки се над бюрото и.

Тя се поколеба, но той добави:

— Това е заповед.

С необичайно за нея покорство Нанси стана от бюрото си и го последва.

Главният редактор отключи кабинета си и посочи на Нанси да седне.

— Имам бренди и скоч. Не са най-добрите марки, но тук не е хотел „Риц“. Аз бих предложил бренди.

Нанси кимна, почти безсилна да отговори.

Главният редактор наля бренди в две чаши и седна с лице към Нанси. Той отпи глътка от питието си и каза:

— Наблюдавам те доста време.

— Да, забелязах.

— И вероятно и двамата си мислим едно и също нещо, нали?

Тя отново кимна с глава.

— Нанси, съществуват две възможности: едната е да продължиш в същия дух и да станеш по-скоро пациент на някой психиатър, а другата е да се стегнеш и да оставиш всичко това в миналото. Ти можеш да се справиш, убеден съм в това. Но трябва ти да решиш, а не просто да позволиш на нещата да преминават покрай тебе.

Облекчена от мисълта, че най-сетне може да изрази всичко, което я измъчва, на глас, тя каза:

— Аз съм виновна за това, което се случи миналата нощ. Ако бях споделила това, което знаех, полицията щеше да вземе мерки всичко това да не се случи.

— Първото ти изречение не е вярно, а второто е вярно — каза й той. — Не мисля, че ще забравиш това, което се случи миналата нощ. Но не си ти първата, която е сгрешила в преценките си, което от своя страна е довело до печални последствия Няма да си и последната. Също така в твоя защита бих казал, че не си знаела за какво точно става дума. Убеден съм, че ако си знаела, си щяла да постъпиш по друг начин. Тъй че моят съвет е следният, Нанси — приеми това, което се е случило с положителните и отрицателните му страни. Човек цял живот се учи! Но във всяко друго отношение нека случаят да си остане в миналото.