Артър Хейли - Свръхнатоварване

Нанси не отрони нито дума и той продължи:

— Ще ти кажа и още нещо. От доста години съм в този бранш, понякога дори се плаша от колко време работя в печата. Но по мое мнение ти, Нанси, си най-добрият журналист, с когото някога съм работил.

В този момент Нанси даде воля на чувствата си, нещо, което отдавна не бе правила или поне не в присъствието на други хора. Тя зароби глава в ръцете си и зарида.

Главният редактор дискретно се отправи към прозореца и все още с гръб към нея каза:

— Заключих вратата, когато влязохме, Нанси. Ще остане заключена, докато се почувстваш готова да излезеш. Също така ти обещавам, че само ние с тебе ще знаем за това, което се случи тук днес.

След около половин час Нанси вече седеше на бюрото си и дописваше материала. Лицето й бе измито и свежо гримирано и тя напълно се владееше.

Ним Голдман успя да се свърже с Нанси Молино едва на втория ден.

— Бих искал да ти благодаря за това, че ми позвъни в хотела онази вечер — каза той.

Тя отговори:

— Може би ти го дължах.

— Независимо дали си ми го дължала или не, аз пак съм ти благодарен — продължи той. — Страхотен материал написа. Честито.

Нанси попита любопитно:

— На тебе как ти се стори? Имам предвид нещата, които включих в материала.

— Що се отнася до Бърдсонг, изобщо не ми е жал. Мисля, че си получи заслуженото, както и измислената му организация.

— А какво мислиш за клуб „Секвоя“? На същото мнение ли си?

— Не.

— Защо?

— Клуб „Секвоя“ винаги е била една организация, от която сме имали нужда, тя просто внасяше балансираност в нещата. Разбира се, имал съм доста дебати с тях… Дори смятам, че отидоха твърде далеч в желанието си да се противопоставят на всичко възможно. Но също така клуб „Секвоя“ беше съвестта на обществото ни, те ни караха да мислим и да се грижим за околната среда и самите ние да не изпадаме в крайности.

Ним спря за миг, а после продължи:

— Знам, че сега клубът е в упадък. Съжалявам също така и за Лаура Бо Кармайкъл, която ми беше приятел, независимо от някои разногласия. Но, надявам се, че клуб „Секвоя“ няма да слезе от сцената, защото това би било загуба за всички нас.

— Е, понякога денят е пълен с изненади — каза Нанси, докато записваше думите на Ним. — Мога ли да те цитирам?

Той само за миг се поколеба, а после каза:

— Защо пък не?

В следващото издание на „Икзаминър“ тя така и направи.

Хари Лондон седеше, потънал в размисъл, пред документите, които му бе показал Ним.

След няколко минути той каза мрачно:

— Само да знаеше как се чувствам…

— Мога да си представя.

Шефът на отдела за защита на собствеността продължи, сякаш не бе чул забележката на Ним.

— Миналата седмица беше една от най-лошите от дълго време насам. Арт Ромео беше много свестен човек. Знам, че ти не го познаваше добре, Ним, но той беше честен, лоялен и истински приятел. Почувствах се много зле, когато научих за смъртта му. Смятах, че след Корея тези неща не би трябвало да ми правят такова впечатление, но се оказа, че съвсем не е така…

— Хари — каза Ним, аз също ужасно съжалявам за Арт Ромео. Никога няма да забравя това, което той направи онази нощ.

Хари Лондон само махна с ръка:

— Моля те, остави ме да свърша.

Беше сряда сутрин, шест дена след трагичните събития в хотел „Христофор Колумб“. Хари Лондон и Ним бяха в кабинета на Ним, като бяха затворили вратата за по-голямо спокойствие.

— И така — продължи Хари, — ето ти ми показваш тези неща, които, честно казано, не бих искал да виждам. Защото, ако всичко е така, както изглежда, какво ни е останало, в което да вярваме?

— Много неща — отговори Ним. — Много неща, за които да се грижим, и много неща, в които да вярваме. За съжаление обаче вече не можем да вярваме в Пол Шърмън Йейл.

— Ето, вземи ги — каза Хари Лондон, като подаваше на Ним документите.

Това бяха девет писма от личната архива на покойния Уолтър Талбот, бивш главен инженер на GSP & L.

Трите картонени кутии, от които бяха извадени писмата, все още стояха отворени до бюрото на Ним.

Това бяха същите тези писма, за които Ним се бе сетил по време на конференцията на енергийните компании. След трагедията в хотел „Христофор Колумб“ миналата седмица Ним едва днес бе смогнал да изпрати човек до склада на партера, който да донесе въпросните кашони с архива и кореспонденция. Не беше лесно да се намерят писмата, за които той си спомняше.

Но все пак той ги намери и паметта му не бе го излъгала.