Артър Хейли - Свръхнатоварване

— Е, компанията все още има някакво влияние тук и там.

Местата бяха уредени със съдействието на Тереза Ван Бърен. Когато Ним й предложи да плати билетите, тя му каза:

— Забрави го! На изпълнителните директори са им останали съвсем малко привилегии, тъй че възползвай се, докато ги има!

Ним подаде на Карен програмата, но тя само поклати глава:

— Обожавам да слушам музика, но винаги съм си мислела, че програмите се пишат от хора, които искат да изтъкнат само колко са умни и нищо повече.

Ним се усмихна и каза:

— Напълно съм съгласен с тебе.

Докато осветлението постепенно угасваше и диригентът се отправяше към пулта под звука на аплодисментите, Карен каза тихо:

— Ним, нещата между нас вече не са същите, нали?

Той не беше подготвен към толкова директен въпрос, но така или иначе музиката започна, преди да отговори каквото и да било.

В програмата бяха включени предимно произведения на Брамс. „Вариации на тема от Хайдн“ бяха последвани от „Концерт за пиано № 2“. Солист беше изключителният пианист Йожен Истомин. Този концерт беше един от любимите на Ним, а съдейки по вниманието на Карен, и на нея също. В един от най-силните моменти Ним хвана ръката на Карен и когато тя се обърна, той видя, че очите й бяха насълзени.

Когато заглъхнаха и последните акорди, в залата се разнесоха бурни ръкопляскания. Ним също се присъедини, а Карен му каза:

— Моля те! Направи го и заради двама ни!

По време на антракта те останаха по местата си. За минута между тях настъпи мълчание, а после Карен каза:

— Сега можеш да отговориш на въпроса ми, ако искаш…

Ним само въздъхна:

— Предполагам, че нищо не остава същото.

— Да, би било глупаво, ако очаквахме да е така — съгласи се Карен. — Искам да ти кажа, че никога не съм очаквала нещата винаги да останат такива. О, да, прекрасно е понякога да мечтаеш, да си представяш, че хубавите неща са вечни, но аз отдавна съм се научила да бъда реалистка. Бъди искрен с мен, Нимрод! Какво се е случило? Какво се е променило?

И тогава той й каза. Каза й за Рут, за страшната болест, която я заплашваше и как благодарение на всичко това те отново са се намерили.

Карен слушаше мълчаливо, а после каза:

— Разбрах още в мига, в който те видях тази вечер, че се е случило нещо много важно и лично в живота ти. Сега, когато знам всичко, от една страна, се радвам за тебе, а от друга, ми е тъжно, особено за жена ти.

— Може пък да извадим късмет — каза той.

— Дано. Понякога се случват такива неща.

Оркестърът вече се събираше за втората част. Повечето от слушателите бяха заели местата си.

— Не бива да продължаваме да бъдем любовници. Няма да е справедливо просто. Но се надявам, че ще продължаваме да бъдем приятели и че понякога ще те виждам.

Той отново докосна ръката й и каза с усилие:

— Приятели — винаги.

Тогава започна музиката.

По пътя за вкъщи те бяха мълчаливи.

Джоузи, вероятно почувствала промяната, също не пророни нито дума. Тя ги чакаше пред залата след концерта, като междувременно бе посетила едни свои приятели.

След няколко мига Ним се обърна към Карен и я попита:

— По-рано ми спомена, че се притесняваш заради баща си, но тогава не искаше да говориш за това Сега ще ми кажеш ли?

— Няма много за казване. Явно татко е изпаднал във финансови затруднения, но не иска да ми каже какви. Но това означава, че ще трябва да се разделя с Хъмпърдинк.

— Защо?

— Просто родителите ми не могат да се справят с месечните вноски. Спомняш си, предполагам, че банката на баща ми не поиска да му даде заем и затова се наложи да вземе от другаде с по-висока лихва… Пък и бизнесът му не върви…

— Виж… бих искал да ти помогна — каза Ним.

— В никакъв случай! Вече веднъж ти казах, че няма да взема пари от теб. Ти имаш своето семейство, за което да се грижиш. Както съм се оправяла преди, така ще се оправям и сега. Единствено се притеснявам за баща ми.

— Но аз наистина бих искал с нещо да помогна — каза й Ним.

— Бъди мой приятел, Ним. Това е всичко, което искам от теб.

Те се целунаха за лека нощ пред блока на Карен и Ним тъжно се отправи към колата си, която бе паркирана наблизо.

През последната седмица на март се разрази нефтена криза, която затъмни всички национални и интернационални проблеми.

— Това е като заплахата от война — каза един от ръководителите на GSP & L по време на едно заседание. — Струва ти се, че никога няма да се случи, изглежда ти далечно и нереално, и после изведнъж чуваш първите гърмежи на оръжията.