Артър Хейли - Свръхнатоварване

Първите десет минути на предаването бяха посветени на танцуващата мечка от един пътуващ цирк. След това в студиото се появи една седемдесетгодишна баба, дошла от Чикаго с ролкови кънки.

— Износих цели пет чифта — похвали се тя. — Щях да дойда обаче много по-бързо, ако полицията не ми забраняваше да пътувам по магистралите.

Събеседникът преди Ним беше „домашния доктор“. По повод на това асистентката сподели:

— Той участва всеки ден и е страхотно популярен. За вас е много добре, че сте непосредствено след него. Така ще ви чуят повече хора.

Докторът, около петдесетгодишен мъж с посребрени коси и достолепен вид, действително бе голям познавач на телевизионната аудитория: той знаеше прекрасно кога трябва да се усмихне обезоръжаващо и кога покровителствено. Явно беше доста добър актьор.

Ним го слушаше с определен интерес.

— … Мнозина се тревожат, без да има причина… Първият ми съвет е в никакъв случай да не вземате разхлабителни… Болшинството от вас само си въобразяват, че имат запек… Имайте търпение и оставете всичко на природата…

— О, Ним, ужасно съжалявам — каза Тереза Ван Бърен.

Ним меко й каза:

— Не се притеснявай, Тес. За нищо на света не бих пропуснал това представление. Но, надявам се, зрителите да не си го изкарат на мене…

В този момент по телевизионния екран вървяха поредните реклами.

Асистентът подкани Ним:

— Ваш ред е, мистър Голдман.

Докато рекламният блок продължаваше, Ним и водещите си стиснаха ръцете. Джери го предупреди:

— Имайте предвид, че сме напреднали с времето. Ако обичате, отговаряйте колкото се може по-кратко.

В този момент камерите се насочиха към тях и Джери започна представянето:

— Нашият последен гост днес е човек, който знае много неща за електричеството и нефта…

След представянето Джийн попита Ним с лъчезарна усмивка:

— Действително ли се планира спиране на тока или това е просто още един случай на заплахи, които в крайна сметка не се сбъдват?

— Това действително ще се случи и не е само заплаха.

„Е, щом искате кратки отговори, ще ги имате“ — помисли си Ним.

— А по въпроса с така наречения недостиг на нефт какво ще кажете?

Ним го прекъсна:

— Недостигът на нефт е вече реален факт.

Усмивката на водещия стана още по-широка.

— Едно на нула за вас дотук. — Той погледна бележките си и продължи. — Все пак не се ли откриха някакви нефтени залежи в Аляска, които идваха до Калифорния по тръбопровода?

— Това беше временно явление. Сега, когато в цялата страна нефтените запаси не достигат, всякакви резерви бързо ще се стопят.

— Може би ще прозвучи малко егоистично — каза Джийн, — но не може ли Калифорния по някакъв начин да използва запасите на Аляска?

— Не — поклати глава Ним. — Федералното правителство контролира всичките доставки и има разработена програма за разпределението на горивата. Но когато и нашите запаси се изчерпат, всички ще молят Вашингтон за доставки, но без резултат.

— Доколкото имаме сведения — продължи Джери, като отново гледаше бележките си — GSP & L разполага със запаси за около още тридесет дни. Това не звучи лошо.

— Бих казал, че по-реалната цифра е двадесет и пет дни. Все пак някои от станциите ще приключат запасите си по-рано, други — по-късно.

— Е, да се надяваме, че нещата ще се нормализират, преди да са изтекли тези тридесет дни.

— Няма никакъв шанс. Дори ако се постигне споразумение с ОПЕК…

— Извинете ме, мистър Голдман, но времето ни е на привършване. Бихте ли ни отговорили на един последен въпрос. GSP & L не можа ли да предвиди подобен развой на събитията?

Ним беше поразен от толкова наивно поставения и несправедлив въпрос. С едва сдържан гняв той отговори:

— Компанията Голдън Стейт се опитваше да предвиди тези неща в продължение на десет години. Но всичките неща, които нашата компания предлагаше — атомни електроцентрали, геотермални електроцентрали, централи с въглища… бе отхвърляно или протакано.

— Съжалявам, мистър Голдман, но времето ни свърши — прекъсна го Джери. — Благодаря ви, че бяхте с нас.

След това той се обърна към зрителите:

— Сред нашите гости утре ще бъде индийският свами…

Докато излизаха от сградата на телевизията, Тереза Ван Бърен каза:

— Дори и сега никой не ни вярва.

— Скоро ще ни повярват. Особено когато започнат да си натискат копчетата и бутоните, но нищо не се случва.

Публичните обсъждания на проекта Турнипа продължаваха със същото темпо и без особен успех. Вече бе успяла да се появи дори една нова група, която се противопоставяше на проекта — Кръстоносци срещу Ненужното Развитие на Енергията, по сравнение с които Дейвид Бърдсонг би могъл да бъде наречен съюзник.