Били Хейс - Среднощен експрес

Изведнъж в детския кауш настана суматоха. Наизлязохме в коридора. От прозорците на горния етаж погледнахме в долното помещение на детския кауш. Беше същият като нашия с изключение на това, че нямаше самостоятелни килии Състоеше се само от две дълги правоъгълни стаи, разположени една над друга като в казарма.

Видяхме, че децата тичат надолу по стълбите, подгонени от крясъците на няколко надзиратели. После се строиха. Като че никое не искаше да бъде най-отпред до вратата.

Тогава забелязах Мамур Невестулката, който гледаше свирепо сред ледена тишина. От двете му страни стояха Ариф Кокалотрошача и Хамид Мечката. Виковете и бъркотията от горния етаж секваха в подножието на стълбите. Всяко дете онемяваше при вида на Мамур.

Някакво съвсем малко хлапе се беше свило до Мамур и го държеше за ръка.

— Кое е това момченце до Мамур? — попитах аз.

— Синът му — отвърна Арне. — Често го мъкне в затвора. Момченцето беше само на четири-пет годинки. Изглеждаше уплашено от суматохата, която предизвикваше присъствието на баща му. Мамур не се помръдна, докато всички деца не бяха изкарани от скривалищата си горе и строени пред него. Децата бяха притихнали. Надзиратлите също млъкнаха. Мамур даде сина си на Хамид. Малката ръчица на момчето потъна в огромната лапа на Хамид. Мамур бавно се приближи към нестройната детска редица и застана отпред. Няколко секунди кръвнишки гледа наляво-надясно. После избълва една дума, която разцепи тишината.

— Пис! — изкрещя той. Това означава нещо гадно или неприятно.

Цялата редица деца потрепера.

Мамур размаха ръце във въздуха. Закрачи напред назад покрай тях, като крещеше в лицата им. Изглежда, разпитваше отделни деца, биеше им шамари, раздрусваше ги и им викаше. Едно разплакано дете посочи към някакви други. Мамур отдели около пет от тях. Измъкна ги за косите от редицата и ги хвърли на чакащите надзиратели. Изрева някаква заповед. Останалите деца се втурнаха в другия край на кауша.

Надзирателите хвърлиха жертвите на пода. Грабнаха дълга дървена пейка с железни крака. Децата пищяха и се боричкаха. Надзирателите ги пляскаха да не мърдат. После успяха да заклещят вдигнатите крака на децата с пейката. Децата бяха приковани на пода по гръб, превити надве, а с ходилата ритаха във въздуха. От двете страни на пейката седна по един надзирател.

Повечето от туристическия кауш се бяхме струпали по прозорците и гледахме. Новините се разпространяват бързо по затворническата мрежа. Зиат, затворникът, който обслужваше чайната, ни осведоми.

— Изнасилили са едно от новите момчета, докато лампите бяха изгасени.

Мамур съблече сакото си и го подаде на един надзирател, Свали копчетата на ръкавелите си и запретна ръкави, Разхлаби вратовръзката си. Децата на земята отново притихнаха с изключение на няколко, които още скимтяха. Мамур грабна една пръчка и я стовари върху чифт гърчещи се крака.

При този спомен и моите крака ме заболяха.

Той удряше пищящите, борещи се деца. Надзирателите на пейката се разкрачиха, за да пазят равновесие. По краищата се облегнаха и други. Децата се боричкаха и извиваха с писъци под гнева на Мамур. Налагаше ги по стъпалата, по задните части, по краката. От време на време поспираше, за да изреве нещо на другите деца, сгушени до стената в ъгъла на стаята.

Биеше наред с истинска ярост. Едно момче успя да се отскубне. Мамур моментално се нахвърли върху него. Момчето падна на пода и се сви. Мамур стовари с все сила пръчката върху обърнатите нагоре ръце на момчето. Не пожали и краката му.

Накрая Невестулката спря. Хвърли пръчката и кимна на надзирателите. Те вдигнаха пейката. Децата лежаха на пода и плачеха. Мамур постоя известно време да си поеме дъх. Изгледа свирепо децата. Обърна се, взе сакото си от надзирателя, преметна го през ръка и се приближи до сина си. Момчето, полускрито зад Хамид още надзърташе. Заместник-директорът на Сагамалджъларския затвор сграбчи сина си за ръката и безшумно излезе от кауша.

Има един турски израз: шьойле бьойле, който означава „горе-долу“.

Всичко в Сагамалджъларския джезаеви (затвор) и неговите три хиляди обитатели беше шьойле бьойле. Не бе мито много хубаво, нито много лошо. Съществуваха най-различни правила и в същото време не съществуваха никакви.

Имаше надзиратели, които нямаха право да напускат определени места, и затворници, които се мотаеха свободно из целия затвор. Хазартът беше забранен, но всички турци играеха на зарове, а повечето чужденци — на покер. Съществуваха строги закони срещу наркотиците, но затворниците можеха да си купят хашиш, опиум, ЛСД, морфин и всякакви други хапчета с най-различен вид, форма и цвят. Хомосексуализмът бе не само морално, но и правно престъпление, ала се ширеше в затвора. Самите надзиратели, които трябваше да следят за това, изглежда, изпитваха сексуално удоволствие да вържат някого и да го бият без панталони. Вътре не даваха да се внасят пари. Можехме да теглим от влоговете си в затворническата банка, срещу което получавахме кредитни карти, или да носим специални купони. Въпреки това правило повечето от старите затворници държаха пари, скрити между вещите си. Или ги носеха в поясите си. В зависимост от променящите се настроения на затворническите власти и обратите на съдбата в затвора ту се караше лесно, ту ставаше ад.