Брайън Хейг - Убиецът на президента

Никой не отговори, затова аз бях принуден да подхвърля едно полугласно „искаме“.

— По случайност в един от нашите градове се натрупват десет неразкрити убийства за една календарна година, всичките на жени. Местната полиция е подложена на силен натиск, за да разкрие поне няколко от тях. Не след дълго някой се досеща, че понеже става въпрос за едно и също престъпление, жертвите са от един и същи пол и убийството винаги си е убийство, това трябва да е дело на някакъв ужасен сериен убиец. И така, полицията бърза да ни уведоми, ние създаваме спешен екип и още по-спешно отлитаме за въпросния град, където разнищваме уликите в продължение на седмици. Те просто прехвърлят напрежението от своите плещи на нашите. Но проблемът бе там, че изобщо не ставаше въпрос за един убиец, а за цял отбор — всеки със своите мотиви. И в крайна сметка само си загубихме времето.

В стаята настъпи мъртва тишина. Джени заби блестящите си очи в лицето на Ерик и промълви:

— Затова искам да науча повече за начините, по които навързвате нещата!

Дипломат както винаги, аз побързах да добавя:

— Дайте ни пример за някоя друга от тези кражби.

— Добре, слушайте. Беше преди две години, през зимата. Една от ротите натовари на камион два тона и половина карабини M16 и ги изпрати за повторно посиняване. Веднага обяснявам, че става въпрос за покритие на металните части със специална смес против ръжда. Ето ви първия интересен факт: в армията винаги е имало оръжия, които се изпращат за поправка в специално създадените за целта работилници. Става въпрос за нефункциониращи оръжия, които няма да проработят, ако не бъдат поправени. Но крадците нападат именно камиона, който превозва действащи оръжия!

— Което говори за достъп до вътрешна информация — вметнах аз.

— Именно. Камионът се отдалечава на петдесетина километра от Килийн, след което някаква кола го засича изотзад и за малко не го изхвърля от пътя. Тя явно го е следвала, изчаквайки да навлязат в отсечка с малко движение. И така, колата задминава нашия камион, а един от крадците смъква страничното стъкло и изсипва на пътя известно количество метални шипове с необичайно големи размери. По-късно лабораторията установява, че те са били произведени специално за удара. Крадците са били въоръжени и с маски на главите. Откраднали са четирийсет карабини M16.

За миг срещнах погледа на Джени, но нямах никаква представа какви мисли й минават през главата.

— Колко души са били в колата? — попита тя.

— Двама.

— Имало ли е жена?

— Може би. — Ерик замълча за момент, после отстъпи. — Вижте, и двамата са имали мъжко телосложение, действали са като мъже. Но както вече казах, те са били с маски и шофьорът на камиона не беше в състояние да ни даде качествено описание. Знаем само, че единият е бил висок като върлина, със сигурност над метър и деветдесет.

— Ясно — кимна Джени. — А при другите кражби установено ли е участието на жена?

— Не, но за тях изобщо не разполагаме с достоверни свидетели.

— Аха… Значи няма свидетели. А нещо за дългия?

— Безспорно установено е участието му само при нападението на камиона.

Моливът на Джени започна ритмичен танц по плота.

— И въпреки това вие предполагате, че всички тези хора са част от една мрежа, предполагате също така, че жена е участвала и в другите престъпления?

— Убеден съм, че става въпрос за един екип и че жената е част от него. Но в някои операции участва, а в други — не…

— Убили ли са някого?

— Операциите им са били планирани с такава точност, че изобщо не се е стигало дотам.

— И вие вярвате, че това е било нарочно? — наведе се към него тя.

— Убеден съм.

— Убеден ли сте, мистър Танър? Употребихте тази дума точно седем пъти. Но въпреки това вие не сте убеден. Вие фабрикувате предположения и догадки, които представяте като факти. Права ли съм?

— Но аз…

— Ако изключим вероятността за вътрешен помагач, аз не виждам никакви сходства между двете кражби, които описахте. Вие имате свидетели само на две от престъпленията, но те не са забелязали едни и същи изпълнители, нали?

— Да, но…

— Едното престъпление е извършено в периметъра на базата, с помощта на маскарад, фалшиви документи и несмъртоносни оръжия. Извършителите са показали лицата си и са оставили свидетели. Дотук точна ли съм?

— Да, а аз бих желал да…

— Предишната кражба обаче е осъществена извън периметъра на базата. Използвани са пистолети и качулки, а техниката на извършителите е видимо по-проста и по-груба. При едното престъпление се демонстрира сложен замисъл и финес, а при другото — елементарност и груба сила. Едното е измама, а другото — обикновен въоръжен грабеж. — Тя се приведе над масата и изпусна въздуха от дробовете си. — Но аз може би греша. Затова още веднъж ви моля да обясните каква е връзката между двете.