Брайън Хейг - Убиецът на президента

Както вече споменах, Танър беше съвсем млад — някъде между двайсет и пет и трийсет, с почти момчешко лице. Но това не му пречеше да е наперен или изпълнен със самочувствие, ако между двете определения изобщо съществува някаква разлика. Говореше добре, представяше разкритията и мнението си по ясен и прям начин — нещо, което понякога е признак за точен и аналитичен ум, а в други случаи — обикновена демонстрация на самохвалство. Тук веднага трябва да добавя, че Ерик очевидно се радваше на доверието както на преките си началници, така и на генерал Тингъл, защото, ако беше обратното, той изобщо не би бил в този кабинет.

В качеството си на юрист аз имах обаче определени предпочитания към по-старите агенти на ОКР, които поставях на банката на свидетелите. Възрастта внушава усещане за опит и мъдрост, докато младостта предизвиква точно обратното — онова чувство за импулсивност и липса на зрелост, което всява паника у съдебните заседатели. Физическите впечатления могат да са плитки, мимолетни и дори подвеждащи, но остават важен фактор, който трябва да се взема под внимание. Според мен Ерик Танър би трябвало да си пусне поне едни мустаци.

Обърнах се към генерал Тингъл и спокойно обявих:

— Това е вътрешна работа.

— Защо мислите така? — моментално се наежи той.

— Защото Форт Худ е най-голямата военна база в страната. Защото територията й включва стотици километри полоси и десетки стрелкови полигони. Защото нарушителите са били наясно как се управлява един такъв полигон, защото са познавали танковите полоси и защото явно им е било известно кое подразделение на кой полигон провежда учебни стрелби на определена дата.

— Има логика — призна той.

— Стига, генерале — изгледах го аз. — Прекрасно знаете, че в мандрата ви шета плъх.

На генерал Тингъл явно му стана забавно при мисълта, че някакъв външен тъпак бе успял да стигне до правилните заключения.

— Запомнете си мисълта — ухили се той.

Танър изчака малко, после добави:

— Мистър Дръмънд, може би ще ви бъде интересно да чуете, че войникът, който е вдигнал ръка пред джипа на инспекторите, всъщност е бил жена.

— Така ли? — вдигнах вежди аз. — Да не би да имате и описание?

— Дори нещо повече: около трийсетгодишна, средна на ръст, стройна, с дълга руса коса, стегната на кок. Свидетелите са единодушни по въпроса, че е хващала окото. На практика разполагаме с достоверни скици както на нея, така и на съучастника й, който е мъж. Направихме ги по описанието на отвлечените инспектори и на свидетелите от полигона. — Ерик великодушно ни отпусна няколко секунди за възприемане на новината, след което подхвърли: — Всичко това ме навежда на мисълта, че сме близо до параметрите, които търсите.

— Заради жената?

Той се поколеба, после се наведе към мен.

— Добре де… А защо не допуснете, че същата тази групичка работи с вашия човек Барнс?

— По-полека, шампионе! — намръщено го изгледа Джени. — Май прекалявате с педала на газта!

— Какво те безпокои? — попитах я аз.

— Всичко — отвърна тя и очите й бавно обходиха лицата на присъстващите. — Нека си припомним какво гласи едно от основните правила на криминологията: различните случаи се свързват помежду си чрез приликите, а не чрез несъответствията. — Хладните й сини очи се заковаха върху Ерик. — Вие казахте, че подозирате наличието на престъпна мрежа, защото нито една кражба не приличала на останалите. Но аз съм на мнение, че тази контраинтуитивна логика влиза в противоречие с основите на полицейската работа.

Беше права, разбира се. Най-вече от техническа и процедурна гледна точка. А и от израженията на присъстващите беше ясно, че на никого не му е приятно да чуе категоричното становище на един външен човек, позволил си преки обвинения срещу едно от русокосите момчета. Най-малко пък от Ерик, който побърза да мине в защита и каза:

— Знам какво гласят правилата на криминологията, агент Марголд. Но има моменти, в които трябва да изхвърлите наръчниците през прозореца.

— И вие го направихте, така ли?

— Да. След пет години работа по кражбите на оръжия и муниции, всички без изключение осъществени с необичайна находчивост в границите на една и съща база, при абсолютно познаване на правилата и процедурите, съм стопроцентово сигурен, че между тези кражби има връзка!

Джени не отговори веднага, заета да изучава лицето на младежа.

— Преди да заема сегашната си длъжност, работих като специалист по поведенчески науки в Куонтико, също пет години — промълви най-сетне тя. — Искате ли да чуете за един случай, който накара мен и колегите ми наистина да превъртим?