Херман Хесе - Нарцис и Голдмунд

— Бързо може да се сподели всичко — каза Нарцис. — Абат Даниел почина преди осем години, без болест и болки. Не съм негов приемник, станах абат едва преди една година. Негов приемник беше отец Мартин, нашият някогашен училищен надзирател; той почина миналата година, ненавършил седемдесет години. И отец Анселм отдавна го няма на този свят. Той те обичаше, често говореше за тебе. В последните години съвсем не можеше да ходи и дори лежането му беше голяма мъка; умря от воднянка. Да, а чумата се появи и при нас, мнозина починаха. Да не говорим за това. Има ли още нещо, за което искаш да ме питаш?

— Разбира се, още много. Преди всичко как ти дойде тук, в епископския град и при наместника?

— Това е дълга история и ще ти бъде скучна, отнася се за политика. Графът е любимец на императора и по някои въпроси негов пълномощник, а понастоящем между императора и нашия орден има някои работи, които трябва да се уредят. Орденът ме изпрати с една делегация, която трябваше да се споразумее с графа. Успехът беше незначителен.

Нарцис замълча и Голдмунд не попита нищо повече. Той не биваше да узнае, че миналата вечер, когато абатът бе молил графа да пощади живота на Голдмунд, този живот е трябвало да бъде заплатен на суровия граф с няколко отстъпки.

Яздеха. Голдмунд скоро се почувства уморен и с мъка се държеше на седлото.

След дълго време Нарцис попита:

— Истина ли е, че си бил арестуван заради кражба? Графът твърдеше, че ти си се вмъкнал в замъка чак до вътрешните стаи и си крал там.

Голдмунд се усмихна.

— Е, да, той действително остана с впечатлението, че съм крадец. Аз обаче имах среща с любовницата му, без съмнение графът трябва да е знаел и това. Много се учудвам, че все пак ме остави да си тръгна.

— Е, той е разбран човек.

Те не можаха да преодолеят разстоянието, предвидено за деня. Голдмунд беше прекалено изтощен, ръцете му вече не можеха да държат юздите. Наеха квартира в едно село; сложиха го да легне, леко го тресеше и на другия ден той остана да лежи. Но после беше в състояние да продължи да язди. А когато ръцете му твърде бързо заздравяха, пътуването на кон му доставяше голямо удоволствие. Колко отдавна не беше яздил! Той се оживи, подмлади и ободри, по някои отрязъци от пътя яздеше в надпревара с въоръжения конник, а в часове на откровение обсипваше приятеля си Нарцис със стотици нетърпеливи въпроси. Спокоен и дори радостен, Нарцис му отвръщаше: той отново беше очарован от Голдмунд, обичаше неговите толкова стихийни и толкова детински въпроси, пълни с безгранично доверие в духа и мъдростта на приятеля му.

— Един въпрос, Нарцис. Вие някога горили ли сте евреи?

— Да горим евреи ли? Как бихме могли? Пък и при нас няма евреи.

— Правилно. Но кажи, би ли бил в състояние да изгориш евреин? Можеш ли да си представиш такъв случай като възможен?

— Не, защо трябва да го правя! За фанатик ли ме смяташ?

— Разбери ме, Нарцис, искам да кажа, можеш ли да си представиш, че при някакъв случай би издал заповед за унищожаването на евреи или поне би дал съгласие. Нали толкова много херцози, градоначалници, кметове, епископи и други властници са изричали подобни заповеди?

— Не бих дал заповед от този род. Но е допустим противният случай, че би ми се наложило да наблюдавам и да преживея такава жестокост.

— Значи ти би я търпял?

— Разбира се, ако не ми е дадена власт да я отменя. Голдмунд, ти явно някога си видял изгаряне на евреи?

— Ах, да.

— Е, можеше ли да го предотвратиш? Не, нали? Видиш ли?

Голдмунд подробно разказа историята на Ребека и при това се развълнува, говореше със страст.

— Но кажи — запита той поривисто, — що за свят е този, в който трябва да живеем? Не е ли един ад? Не е ли възмутителен и ужасен?

— Разбира се, светът не е друг.

— Така — извика Голдмунд сърдито. — А колко често по-рано твърдеше пред мен, че светът бил божествен, че представлявал голяма хармония от сфери, в чиято среда на трон седял Творецът и че съществуващото било добро и тъй нататък? Ти казваше, че това го имало у Аристотел или у свети Тома. Жаден съм да чуя твоето обяснение за противоречието.

Нарцис се усмихна.

— Паметта ти е удивителна! И все пак тя малко те е поизмамила. Всякога съм почитал Твореца като съвършен, но никога творението. Никога не съм отричал злото в света. Че животът на земята е хармоничен и справедлив и че човекът е добър, това, драги мой, никога не е твърдял който и да било истински мислител. Нещо повече, че помислите и желанията на човешката душа са лоши, е казано изрично и в Светото писание и ние го виждаме потвърдено всеки ден.