Херман Хесе - Нарцис и Голдмунд

— Нищо, Нарцис. Аз сам си наредих ръцете така. Разбира се, бях завързан и трябваше да се освободя. Признавам, не беше лесно. Впрочем бе истинска смелост от твоя страна, че влезе при мене без придружител.

— Защо смелост? Нямаше никаква опасност.

— О, съществуваше, макар и малката опасност да бъдеш убит от мен. Именно така си бях предначертал. Казано ми беше, че ще дойде един духовник. Тогава аз щях да го убия и да избягам, преоблечен в дрехите му. Добър план.

— Следователно ти не си искал да умреш? Искал си да се съпротивляваш.

— Разбира се, исках. Но че тъкмо ти ще бъдеш духовникът, това, естествено, не можех и да подозирам.

— И все пак — каза Нарцис колебливо — всъщност това е бил действително ужасен план. Наистина ли би могъл да убиеш духовника, дошъл при тебе като изповедник?

— Теб не, Нарцис, естествено, не, а може би не и никого от твоите отци, ако той носеше расото на „Мариаброн“. Но когото и да е друг духовник, да, бъди сигурен.

Неочаквано гласът му стана тъжен и приглушен.

— Той не би бил първият човек, когото бих погубил. Замълчаха. В душите си и двамата чувстваха мъчителна тежест.

— И така за тези неща — каза Нарцис със студен глас, — разбира се, ще говорим по-късно. Някога ще можеш да ми се изповядаш, ако пожелаеш. Или би могъл и иначе да ми разкажеш за живота си. А и аз имам какво да споделя с теб. Радвам се за това. Няма ли да тръгнем?

— Още един момент, Нарцис. Сетих се нещо, а именно, че отдавна те бях нарекъл Йоан.

— Не те разбирам.

— Не естествено не. Та нали още нищо не знаеш. Това беше преди няколко години, тогава ти дадох името Йоан и то ще ти остане завинаги. По-рано аз бях скулптор и дърворезбар на фигури. И смятам отново да стана такъв. А най-хубавата фигура, която направих тогава, един младеж от дърво, в естествена големина, е с твоя образ, но не се нарича Нарцис, а Йоан. Това е апостол Йоан под кръста.

Той стана и тръгна към вратата.

— Следователно ти си мислил за мене? — попита Нарцис тихо.

Също така тихо Голдмунд отговори:

— О, да, Нарцис, винаги мислех за тебе, винаги.

Той буйно блъсна тежката врата, бледото утро надзърна вътре. Вече не разговаряха. Нарцис го взе със себе си в своята стая за гости. Един млад монах, неговият придружител, беше там, зает с приготовляването на багажа за път. На Голдмунд бе поднесена храна. Ръцете му бяха измити и превързани. Скоро щяха да докарат конете.

Когато се качиха на конете, Голдмунд каза:

— Имам още една молба. Нека минем през Рибния пазар, трябва да уредя още нещо.

Тръгнаха, а Голдмунд огледа нагоре всички прозорци на замъка дали няма някъде да зърне Агнес. Не можа да я види никъде. Минаха през Рибния пазар, Мари беше много загрижена за него. Той се сбогува с нея и с родителите й, хиляди пъти им благодари, обеща някога да дойде отново и продължи пътя си на кон. Мари остана под свода на вратата и стоя, докато конниците изчезнат. Куцукайки бавно, тя се прибра вкъщи.

А те яздеха четирима: Нарцис, Голдмунд, младият монах и един въоръжен конник.

— Спомняш ли си моето жребче Блес, което стоеше в манастирския обор? — попита Голдмунд.

— Разбира се. Няма да го намериш там, пък и не допускам, че си очаквал. Може би има седем или осем години, откакто умря и го заровихме.

— И ти си спомняш това!

— О, да, спомням си.

Голдмунд не се натъжи от смъртта на Блес. Той се радваше, че Нарцис, който никога не е проявявал грижа към животните и сигурно никога не е знаел по име някой друг от манастирските коне, бе толкова добре осведомен за Блес. Това го радваше много.

— Ти ще ми се присмееш — поде Голдмунд, — че първото същество, за което попитах от вашия манастир, бе бедното конче. Не беше хубаво от моя страна. Всъщност бих искал да поставя съвсем други въпроси, преди всичко за нашия абат Даниел. Но мога да си представя, че е починал, нали ти си негов приемник? А поне в началото искам да избягна да говоря само за смъртни случаи. В момента намирам, че не е добре да говоря за смъртта след изминалата нощ, а и след чумата, от която видях толкова много. Но тъй като вече сме отворили дума, нека бъде, както е тръгнало. Кажи ми кога и как е починал абат Даниел, много го уважавах. И ми кажи също дали отците Анселм и Мартин са още живи. Аз съм готов да чуя всичко лошо. Но съм доволен, тъй като поне теб чумата те е пощадила. Наистина никога не съм и помислял, че ти би могъл да умреш, твърдо вярвах в нашата нова среща. Но вярата може да измами, за съжаление и това научих. И моя майстор Никлаус, дърворезбаря, не можех да си представя мъртъв, определено разчитах отново да го намеря и пак да работя при него. Но въпреки всичко, когато стигнах там, той беше мъртъв.