Херман Хесе - Нарцис и Голдмунд

Голдмунд: „Е, да. Един носи селски обуща и е селянин, а друг има корона и е цар. Това във всеки случай са разлики. Но те могат да бъдат видени и от децата без всякаква наука.“

Нарцис: „Когато селянинът и царят обаче се облекат в еднакви дрехи, тогава детето вече не може да ги различи.“

Голдмунд: „Науката също не.“

Нарцис: „Може би все пак да. Тя, разбира се, не е по-умна от детето, трябва да й се признае това, но е по-търпелива, просто не си отбелязва най-грубите разлики.“

Голдмунд: „Така постъпва и всяко умно дете. То ще познае царя по погледа или по държането. И накратко казано: вие, учените, сте високомерни, всякога смятате нас, другите, за по-глупави. И без каквато и да била наука човек може да бъде много мъдър.“

Нарцис: „Радвам се, че започваш да прозираш това. Сега вече скоро ще разбереш, че нямам предвид мъдростта, когато говоря за различие между теб и мен. Не казвам ти си по-умен или по-глупав, по-добър или по-лош. Казвам само: ти си друг, различен.“

Голдмунд: „Това е лесно да се разбере. Ти обаче не говориш само за разлика в белезите, често говориш и за разлика в съдбата, предопределенията. Защо примерно ти трябва да имаш друго предопределение, различно от моето? И ти като мен си християнин, и ти като мен си решил да водиш живот в манастир, и ти като мен си рожба на добрия отец в небето. И на двама ни целта е еднаква — вечно блаженство. Нашата участ е една и съща — завръщане към Бога.“

Нарцис: „Много добре. В учебника по догматика естествено всеки човек е точно като другите, в живота обаче не. На мен ми се струва: любимият ученик на Спасителя, който е облягал глава на неговата гръд, и оня, другият ученик, който го е предал, двамата явно не са имали еднакво предопределение.“

Голдмунд: „Ти си софист, Нарцис! По този път никога няма да се приближим един към друг.“

Нарцис: „Не говори така.“

Голдмунд: „Казвам го сериозно. Задачата ни не е да се приближим един до друг, толкова малко, колкото слънцето и луната могат да се приближат или морето и сушата. Ние двамата, мили приятелю, сме слънце и луна, море и суша. Нашата цел не е духовно преливане на единия в другия, а взаимно опознаване, всеки да види у другия и да се научи да почита това, което е той — негова противоположност и допълнение.“

Смутен, Голдмунд наведе глава, лицето му беше помрачено от тъга.

Най-после той отвърна:

— На това ли се дължи, че толкова често ти не вземаш сериозно моите думи?

Нарцис се позабави с отговора. Сетне с ясен, твърд глас каза:

— Затова е. Трябва да привикнеш, мили Голдмунд, че аз вземам сериозно единствен теб самия. Повярвай ми, вземам сериозно всеки тон от твоя глас, всеки твой жест, всяка усмивка. Но мислите ти не вземам толкова сериозно. Вземам сериозно онова, което намирам у теб за съществено и необходимо. Защо искаш да бъде отдадено особено внимание тъкмо на твоите мисли, след като имаш толкова много други дарби?

Голдмунд се усмихна с горчивина.

— Нали все казвам, ти винаги си ме смятал просто едно дете.

Нарцис остана непоколебим.

— Част от твоите мисли смятам за детински. Спомни си, преди говорихме, че умното дете няма защо да бъде по-глупаво от някой учен. Но когато детето поиска да участва в разговор за науката, тъкмо това ученият няма да приеме сериозно. Голдмунд извика буйно:

— И когато не говорим за наука, ти ми се присмиваш. Например ти винаги се държиш така, сякаш цялата ми благочестивост, моите старания за напредване в учението, моето желание за монашество са просто детинщина.

Нарцис го погледна сериозно.

— Възприемам те сериозно. И не желая за себе си нищо друго, освен ти да бъдеш това, което си напълно. Не си учен, не си и монах — един учен или монах може да се издяла и от по-незначително дърво. Ти смяташ, че ми изглеждаш твърде малко учен, твърде малко логик или твърде малко благочестив. О, не, но за мен си твърде малко верен на себе си самия.

И макар след този разговор, смутен или дори оскърбен, Голдмунд да се оттегли, още подир няколко дни той сам прояви желанието да го продължат. Този път Нарцис успя да му създаде представа за различията в техните натури, която той можеше да възприеме по-добре.

Нарцис се бе разгорещил в приказките, чувстваше, че днес Голдмунд е по-открит за думите му и по-податлив на тях, че има власт над него. Не искаше обаче да бъде подведен от успеха и да каже повече, отколкото възнамеряваше, и все пак допусна да се увлече от собствените си слова.

— Виж — каза той, — има само една-единствена точка, по която те превъзхождам: аз съм буден, докато ти си само в просъница, а понякога и съвсем заспал. Буден наричам човека, който с разум и съзнание познава себе си самия, своите най-интимни, безсъзнателни сили, подтици, слабости и умее да се съобразява с тях. Смисълът на срещата ти с мене е, че ти се учиш тъкмо на това. У тебе, Голдмунд, дух и природа, съзнание и свят на фантазията са много далеч едно от друго. Ти си забравил своето детство, от недрата на душата ти то иска да те спечели. И ще ти причинява страдания дотогава, докато го чуеш. Достатъчно по това! В будността, както казах, аз съм по-силен от теб, с нея те превъзхождам и мога да ти бъда полезен. Във всичко друго, драги, ти ме превъзхождаш и още повече ще бъде така, когато сам намериш себе си.