Херман Хесе - Нарцис и Голдмунд

Той много обичаше и църковните песнопения, особено посветените на Божията майка. Обичаше здравата, строга последователност в тези песни, техните винаги повтарящи се молитви и възхвали. Можеше благоговейно да следи достойния им смисъл или, забравяйки за техния смисъл, да се наслаждава само на тържествената отмереност на стиховете, да се чувства изпълнен от тях, от протяжните им дълбоки тонове, от пълнозвучните вокали, от благочестивите повторения. Вдън сърцето си той обичаше не учеността, не граматиката и логиката, въпреки че те също имаха своя красота, а най-вече обичаше картинния и звучен свят на литургиите.

И отново, макар и за мигове, Голдмунд прекъсваше отчуждението, появило се между него и съучениците му. Беше му неприятно и скучно за дълго време да бъде обгърнат от отчужденост и хлад; той отново съумяваше да накара някой навъсен свой съсед по чин да се разсмее или мълчаливият съсед по легло да се разбъбри. В продължение на цял час се стараеше, привличаше, биваше мил и спечелваше на своя страна за известно време няколко чифта очи, няколко лица, няколко сърца. На два пъти чрез такова приближаване, съвсем противно на намерението си, отново бе подканван с израза „да отидем в селото“. Тогава се изплаши и бързо се сви. Не, той вече няма да ходи в селото, беше му се удало да забрави момичето с плитките, никога вече да не мисли за него или почти никога.

Обсадните опити на Нарцис дълго оставиха тайната на Голдмунд неразкрита. Привидно напразно дълго се бе старал да го разбуди, да го научи на езика, с който би направил тайната споделима.

От това, което приятелят му бе разказал за своя произход и роден край, не бе възникнала представа. Имаше мъгляв, неочертан образ, но на дълбоко почитан баща и още сказание за преди дълго време изчезнала или починала майка, която беше вече само бледо име. Постепенно Нарцис, опитен в изкуството на душеведството, бе открил, че приятелят му принадлежи към хората, които са загубили нещо от живота си и под тежестта на някаква беда или магия е трябвало да приемат да забравят част от миналото си. Той виждаше, че обикновеното разпитване и поучаване тук ще са безполезни; виждаше също, че прекалено бе вярвал в силата на разума и напразно бе говорил много.

Ненапразна обаче бе останала любовта, която го свързваше с приятеля, и привичката дълго да бъдат заедно. Въпреки всички дълбоки различия в тяхната същност двамата бяха научили много един от друг: помежду им редом с разумния говор постепенно бе възникнал един език на душите и на знаците, така, както между две селища може да води един път, по който минават коли и ездачи, ала заедно с него се появяват още много други малки пътища за игра, странични и тайнствени друмища: пътеки за деца, алеи за влюбени, едва забележими пътечки за кучета и котки. Постепенно въображението на Голдмунд въодушевено се бе плъзнало по някои магически пътища към мислите и езика на приятеля, а той отново бе почнал да разбира без думи и да му съчувства при някои от умонастроенията и нравите на Голдмунд. В светлината на любовта бавно съзряваха нови връзки от душа към душа и едва след това идваха словата. Така настъпи ден, неочакван от никого, когато между двамата приятели в свободен от учебни занятия ден в библиотеката се поде разговор — разговор, който ги отведе до същината и смисъла на тяхното приятелство и хвърли надалеч нови светлини.

Те бяха заговорили за астрологията, с която в манастира не се занимаваха и беше забранена, а Нарцис бе казал, че астрологията била един опит да се постигне ред и система за многото различни по нрав хора. За съдбите и предопределенията. Тогава Голдмунд вметна:

— Ти винаги говориш за различия. Постепенно открих, че това е най-особеното ти качество. Когато говориш например за голямата разлика между теб и мен, тогава ми се струва, че разликата не съществува в нищо, а само в твоята забележителна страст да търсиш и намираш разлики.

Нарцис: „Разбира се, с тези думи ти улучваш най-главното. Всъщност за теб разликите не са толкова важни, на мен обаче те ми изглеждат единствено важните. По своята същност аз съм учен, моето предопределение е науката. А науката, за да цитирам твоите думи, не е нищо друго освен тъкмо тази «страст да търсиш и намираш разлики.» Едва ли би могло по-добре да се характеризира същината й. За нас, хората на науката, няма нищо по-важно от установяването на различия, изкуството да се откриват различия се нарича наука. Например у всеки човек да се намерят белезите, по които се различава от другите, означава той да бъде опознат.“