Асен Христофоров: Искровете (Историко-географски очерк)

В миналото, когато други кроячи измерваха ръста на тоя връх левент, нему не достигаше само един аршин до кръглите 2500 метра.

Кой великан е раззинал челюсти вдясно от Мечитите и не там ли стърчеше Поповата капа? Уви, туй беше Попова капа!… С рядкото си упорство Павел Делирадев премести капата на попа още по̀ на запад, досам Купените и току над Поповските езерца, а тук постави Лопушкия връх. Задачата беше трудна и му отне към двадесет години. Ала накрая той успя да убеди всички в правотата си — всички картографи, почти всички планинари и дори повечето шопи от Искровете. Само побелелите хора в тия селца още наричат върха с предишното му име. Инатят се по стар навик, а може и от владиката да се боят или от архиерейския наместник в Самоков, рече ли да дойде и подири някогашната Попова капа… Всъщност Лопушняците са два върха, като Мечитите, и със стръмните си северни урви, в които се крият почти вечни преспи между тъмни скали, те наподобяват отдалеч някакъв кух, изгнил чудовищен зъб. Малка пътечка води нагоре към източния връх, смело пролазила от реката между сипеите и снежните преспи, но малцина минават по нея. Тя е същинска Голгота за туриста с по-тежка раница.

А самата Попова капа? Тя е отвъд Лопушките върхове и не е заоблена като калимавка, а някак раздвоена, сякаш е част от трите Купена, следващи в строга йерархия подир нея. Малкият, Средният и Големият Купен (2731 м), с Ловница (2695 м) — вдясно от тях и Попова капа (2704 м) — вляво, заковават за дълго погледа и смайват с фантастичните си форми. Техните зъбери просто не се поддават на описание. Навярно на това място билото се е разцепило в онова далечно време, когато е отседнала долината на Черни Искър. Затова тези върхове имат толкова остри контури. Под тях, в стръмните откоси, на циркусите, се гушат няколко прекрасни езера. Най-чудното е Страшното езеро. Те са нови, сравнително млади езера, останали отпреди двадесетина хиляди години, когато в тях са се изцедили и последните ледници по Рила. Споменът за ледниците се крие в огромните каменни реки, в честите речни прагове и моренни наслаги. Те са изваяли алпийския облик на планината. Наистина няма друг кът в цяла Рила с тъй изшилени върхове и негли зарад Купените Вазов я бе нарекъл „този голям къс от Алпите, хвърлен в пъпа на Балканския полуостров!“

Преситени, очите бавно се отместват. Погледът се плъзга нехайно връз билото, по голите чела на няколко други каменни великани и явно жадува за отмора. Ала Мальовица го пресреща. Двуглавият връх с гальовното име се издига величествен и самотен в дъното на дълбока долина с много речни прагове. Неговото северно рамо, отсечено като отвесна стена, тъне в сянка. В пукнатините се белеят няколко преспи. Лека мъгла се вие над острото чело на върха и сякаш подсилва самотата му сред тая каменна пустиня, потънала в мъртвешка тишина. Тъгува ли Мальовица? Само преди година картографите я развенчаха, смъквайки един едничък метър от нейните плещи. Но те придадоха няколко човешки боя на Големия Купен. И чудно, сега Купенът дорасна тъкмо до предишния ръст на Мальовица! Той стана първенец на северозападна Рила. Дали не ще се намерят поклонници на Мальовица, които да струпат двуметрова каменна грамада върху темето на любимия им връх, та той пак да надрасне нахалния Купен? Не би било чудно, ако и това стане някой ден. Защото никой връх по Рила няма толкова ревностни почитатели — никой, нито дори самият първенец.

По красота и разнообразие на повръшните си форми тази част на алпийското било, възправило се като стена в продължение на дълги километри, значително превъзхожда високите части по билото на рилския първенец и сивите грамади между Канарата и Джендема в Средна Рила. Тук, под Мальовица и Додов връх, между Дамга и Кабул, се крият и едни от най-хубавите езера в цялата планина. А те, като някои гъби, са изникнали сякаш в самодивски кръгове. След Еленското и Мальовишките езера е поредицата на шестте Урдини езера, скътани между Додов връх и Дамга в чудната извивка на билото в северозападна посока. На север от Дамга са прочутите Седем рилски езера, разположени терасовидно едно над друго между заострения Отовишки връх и тъмния, винаги влажен Езерник на запад и Арамията на изток, издигнал тризъбия си жезъл между тях и двете Чанакгьолски езера. От тези две езера води началото си Прави Искър, както се нарича Черни Искър в най-горното си течение. А Джерман прибира водите на Седемте рилски езера. Отделят ги два невисоки ръта, ала зад тях Кабул извива дългата си гърбица и още в ранните следобедни часове сянката му ляга над езерата. Той завършва билото откъм запад.