Франк Хърбърт - Домът на Ордена

Онова, което се извършваше в жилището на светата майка, бе от същия порядък. Идеята вече престана да ужасява Мурбела, но тя все още не успяваше да я приеме за нормална. Единствено думите на Одрейди я успокояваха:

След като веднъж свикнеш с възелчетата от Другите Памети, всичко останало преминава в перспективен план, който ти се струва толкова познат, като че винаги си го имала.

Мурбела разбираше, че Тег е готов да умре в защита на множественото съзнание, каквото всъщност бе Сестринството на „Бин Джезърит“.

Мога ли да не сторя същото?

Башарът, престанал да бъде загадка, се превърна в обект на уважение. Одрейди отвътре ускоряваше процеса, като припомняше подвизите му, за да приключи:

„Чудя се какви ги върша тук долу. Питай!“

Комуникационният възел веднага се обади:

„Нито дума. Предаванията й може да са били блокирани с енергиен щит.“

Всички разбраха кой говори. Беше изписано на лицата им.

Тя разполага с Одрейди!

Мурбела отново съсредоточи вниманието си върху Цитаделата.

Бе изненадана от собствената си реакция. Наоколо се носеше отпечатъкът на историческо отвращение от повторението на военното безумие, но жизнерадостният дух все още се наслаждаваше на новите способности, усвоени в „Бин Джезърит“.

Силите на почитаемите мами разполагаха с добро оръжие, успя да отбележи тя, докато незащитените от жегата поемащи приспособления на Тег вече трупаха наказателни точки; независимо от обстоятелствата обаче, отбранителният периметър рухна още преди да бе обърнала гръб на картината. Можа да чуе и воя на големия рушител, конструиран от Айдахо, който със скокообразни движения мина през проход високи дървета, поваляйки защитници вляво и вдясно.

От Другите Памети дойде странно сравнение. Напомняше на пътуващ цирк. Кацащи кораби, от които се изсипва човешки товар.

На централната арена! Кралицата-паяк! Никога не предприема действие, преди да я зърне човешко око!

Появата на личността на Одрейди предизвика забавна реакция:

Какво да се предположи за затворения характер на Сестринството?

Дар, какво става с теб долу? Трябва да си мъртва, Кралицата-паяк сигурно те е обвинила и е бясна от яд за случилото се.

Тя видя дългата следобедна сянка, хвърлена от дърветата напряко на полосата, в която бе разгърната атаката на Тег. Примамващо прикритие. Нареди на хората си да заобиколят. Не тръгвайте по привличащи ви просеки. Търсете трудни подстъпи и ползвайте тях.

Цитаделата се намираше в гигантска по размерите си ботаническа градина с необикновени дървета и още по-странни храсти, примесени с най-тривиални растителни видове; те бяха пръснати напосоки, сякаш разхвърляни от въртящо се в танц дете.

Метафората с цирка се понрави на Мурбела. Откриваше перспектива към наблюдаваното от нея.

В съзнанието й отекваха обявяваните едно след друго изпълнения.

Следете ей-там танцуващите животни — защитници на Кралицата-паяк, — подчиняващи се вкупом на подадените нарежда н_ия! В първи ринг — главният номер под ръководството на Повелителя на арената Майлс Тег! Хората му изпълняват страхотни неща. Тук е талантът!_

Наблюдаваната сцена напомняше също тъй и режисирана битка в римски цирк. Мурбела оцени по достойнство алюзията. Гледката ставаше по-богата и наситена.

Приближават бойни кули, пълни с бронирани воини. Те влизат в бой. Пламъци дълбаят небето. Падат тела.

Но това бяха тела на истински хора с истински рани и истинска смърт. Заострените й благодарение на „Бин Джезърит“ сетива я принуждаваха да съжалява за загубите.

И родителите ми ли са били така пометени от вихъра?

Метафорите на Другите Памети се изгубиха. Пред нея беше Свързващият възел, виждан по същия начин и от Майлс Тег. Кърваво изстъпление, познато от събраните спомени, но и ново по своему. Тя гледаше напредващите войници и чуваше гласовете им.

Шокиран женски глас:

„Оня храст се обърна с писък към мен!“

Друг, мъжки:

„Никой не знае откъде са се пръкнали. Полепва по кожата ти и я прогаря.“

Мурбела чуваше шума на бойните действия откъм далечната страна на Цитаделата, но около позицията на Тег бе неестествено тихо. Виждаше частите да се промъкват през тъмните участъци затваряйки в пръстен кулата. Появи се и башарът на раменете на Стреги. За миг той се вгледа във фасадата на около половин клик пред тях. Тя веднага подбра изображението, към което бе насочил погледа си Тег. Там, зад прозорците, се виждаше някакво раздвижване.