Франк Хърбърт - Домът на Ордена

Къде ли бяха онези мистериозни оръжия от последния рубеж, с които се очакваше да разполагат почитаемите мами?

Как ще постъпи той сега?

Тег бе загубил отсека с командния си пост, попаднал на лазерен удар извън сцената на решаващия сблъсък. Отсекът бе останал да лежи на едната си страна зад него; сега той бе яхнал раменете на Стреги в участък с препречващи пътя храсти, някои от които още пушеха. Заедно с отсека бе пропаднало и командното табло, но пък му бе останало сребристото подковообразно средство за връзка — макар и осакатено без усилвателите на центъра с командния пулт. Специалистите от комуникационните служби бяха приклекнали наблизо, треперещи и нервни от загубата на връзка с мястото на действието.

Шумът от боя отвъд сградите се усилваше. Той чуваше дрезгавите викове, силния съсък на раздиращите въздуха удари от тежките огнемети и по-слабото жужене на разрядите от големите лазестрели, примесени с фучащото „хъс-хъс“ на личните оръжия. Някъде вляво се долавяше приглушеното „дън-дън“ на попаднало в беда блиндирано средство. Оттам идваше и прорязващият слуха писък на метал в агония. Очевидно енергийната му система си бе отишла завинаги. То се влачеше по земята, оставяйки зад себе си кашата от зеленчукови градини.

Хакър, личният адютант на Тег, се доближи с приклякане по една от алеите и застана зад башара.

Първа го забеляза Стреги и се обърна без предупреждение, почти принуждавайки военачалника да погледне към адютанта си. Тъмнокосият мускулест Хакър с гъсти вежди (сега просмукани с пот) спря непосредствено пред Тег и заговори, без да е успокоил напълно дишането си:

— Башар, вързахме и последните чували.

Извиси гласа си, за да може да бъде чут на фона на шумовете от боя и жужащия високоговорител, окачен на лявото му рамо, от който се разнасяха неясно звучащи спешни военни съобщения.

— Как стоят нещата в дълбочина? — попита Тег.

— Овладяване след около половин час, не повече. Башар, трябва да се изтеглите оттук. Старшата майка ни предупреди да не ви излагаме на безсмислена опасност.

Тег посочи към вече непотребния отсек:

— Защо нямам резервни комуникационни линии?

— Откос от голям лазестрел унищожи и двете резервни съоръжения, тръгнали насам.

— Заедно ли са се движили?

Хакър долови недвусмисленото раздразнение:

— Господине, те бяха…

— Никоя важна част от съоръженията не се изпраща в пакет. Искам да разбера кой не изпълнява правилно заповедите ми. — В спокойния тон, дошъл от незрелите още гласни струни на дете, прозвуча повече заплаха, отколкото в нечий неистов вик.

— Тъй вярно, башар — с пълна готовност се отзова Хакър, без да покаже с нищо, че лично той няма вина в случая.

По дяволите!

— Кога ще пристигнат сменните съоръжения? — попита Тег.

— След пет минути.

— Погрижи се резервният команден отсек да дойде колкото е възможно по-бързо — докосна с коляно врата на Стреги.

Хакър поясни, още преди тя да се е обърнала:

— Башар, удариха и резервния. Поръчах друг.

Тег сдържа въздишката си. Такива неща се случват в бойна обстановка, но никак не му допадаше възможността да зависи от първобитни комуникационни линии.

— Ще направим нещо тук. Искам още високоговорители. Те поне имаха някакъв обсег.

Адютантът огледа околната зеленина:

— Тук ли?

— Онези сгради пред нас не ми харесват. Кулата държи цялата местност под обстрел. А сигурно разполагат и с подземна връзка. Поне аз на тяхно място бих си я осигурил.

— Няма я означена на…

— Останалото в паметта ми разположение не включваше и кула! Заръчай сонископи за проверка на почвата. Искам планът ни да е актуализиран с надеждни данни.

От високоговорителя на Хакър се разнесе глас, извисил се над останалите:

— Башар! Там ли е башарът?

Стреги приближи, без да й бъде заръчано. Тег подсвирна разпознавателния си код, докато сграбчваше високоговорителя.

— Башар, на космодрума е същинско мазало. Стотина техни единици направиха опит да излетят и попаднаха на екраниращото ни съоръжение. Никой не оцеля.

— Нещо от старшата майка или Кралицата-паяк?

— Абсолютно нищо. Просто нямаме думи за жестоката каша… Да пусна ли изображение по екраните?

— Дай ми канал за съобщение. И продължете опитите за връзка с Одрейди!

— Башар, както вече предадох, тук всичко е леш… — Чу се изщракване, последвано от нисък бръм, след който се обади друг глас:

— Канал за съобщение.

Тег включи гласовото кодиращо устройство под брадичката си и започна да бълва заповед след заповед: