Франк Хърбърт - Домът на Ордена

Одрейди се зае с преоформянето на подхода си, изпълнена с повишено внимание. Светите майки прекалено лесно попадат в адаптивния модел. Разбира се, че съм много по-различна от вас, но ще променя нещо в себе си в името на общото съгласие. Това няма да мине при почитаемите мами. Те няма да приемат каквото и да е, загатващо и за най-незначително отстъпление от пълната власт. Твърдението на Дейма за предоставената твърде голяма търпимост по отношение на Одрейди говореше за нетърпящо възражение нейно върховенство спрямо сестрите й.

Височайшата за пореден път говореше с неизменния си властнически маниер.

Одрейди се заслуша. Твърде необичайно — според Кралицата-паяк едно от най-привлекателните неща у „Бин Джезърит“ бяха познанията и уменията им в имунната защита срещу нови заболявания.

Начинът им на атакуване ли ги доведе тук?

Откровеността й бе наивна. Край на отегчителните периодични прегледи, които да покажат дали в плътта не са се настанили потайни обитатели. А понякога и не толкова потайни. Нерядко дори очевадно опасни. „Бин Джезърит“ може да сложи край на всичко това, заради което ще бъде подходящо възнаграден…

Колко хубавичко.

Все със същия отмъстителен тон във всяка дума. Одрейди се почувства оплетена в тази мисъл. Нима наистина „отмъстителен“? Не, имаше някаква промяна в общата постановка. Нещо показваше и подтикваше към слизане на по-ниско ниво.

Подсъзнателна ревност за пропуснатото, след като е скъсана нишката, която ни е свързвала!

Друг модел, въведен като стил!

Почитаемите мами бяха отстъпили към досадно повтарящи се превзетости.

А ние се отказахме от превзетостите твърде отдавна.

Отнасяше се за нещо повече от отказ за приемане на бин-джезъритското начало. Ставаше дума за изриване на боклук.

Изхвърляй ненужното, превърнало се в отпадъци. Посредствени люде ще се погрижат за боклука. Нея я интересува много повече мисълта какво предстои да бъде погълнато, отколкото грижата за опазване на чистотата в собственото гнездо.

Големият недостатък на почитаемите мами бе по-важен, отколкото те можеха да си помислят. И много фатален за тях и за всичко, което държаха в ръцете си. Но не успяваха да го забележат, тъй като според собствените им представи него просто го нямаше.

Никога не е съществувало.

Дейма оставаше неразрешим парадокс. Въпросът за съюз дори не бе достигнал до съзнанието й. Привидно показваната склонност за евентуално търсене на съгласие не бе нещо повече от прийом за преценка на волята на враговете.

Така или иначе бях права, като разреших на Тег да се развърне.

Логно излезе от работното помещение с поднос, на който имаше две високи вретеновидни чаши със златиста течност. Дейма взе едната от чашите, помириса я и пое глътка с доволно изражение на лицето.

Какво е това зло пламъче, блеснало в очите на Логно?

— Пийни — каза височайшата, подканяйки с жест Одрейди. — Идва от планета, за която никога не си чувала, сигурна съм. Събрахме всичко необходимо за производството на превъзходно кехлибарено грозде, което дава това отлично златно вино.

Дългата връзка на хората със скъпоценното древно питие овладя мислите на старшата майка. Богът Бакхус. Зърната, които ферментират или на корен, или в големите племенни бъчви.

— Не е отровно — продължи Дейма, понеже Одрейди се поколеба. — Уверявам те. Убиваме само когато се налага и е в наш интерес, но не сме тъпаци. Оставяме на тълпата да приказва какви злодеи сме и колко ни личи. Но теб не мога да те сбъркам с някого от тълпата.

Награди с усмивка собствената си духовитост. Явно не бе в състояние да прецени колко дебелашки изглеждат мъчителните й опити да имитира приятелско отношение.

Одрейди пое предложената чаша и отпи глътка.

— Изнамерено е от някой, който е искал да ни достави удоволствие — отбеляза височайшата, загледана внимателно в нея.

Поетата глътка се оказа напълно достатъчна. Сетивата на старшата майка мигом засякоха присъствието на чуждо вещество, а след няколко отмерени удара на сърцето си тя вече знаеше и защо то се е оказало в чашата.

За обезсилване на защитата, която шере осигурява срещу сондите им.

Тя регулира метаболизма си така, че да неутрализира субстанцията, след което обяви какво е направила.

Дейма се взря в очите на Логно:

— Ето защо никога не сме успявали да го сторим с вещиците! А ти дори не си подозирала! — Обвинението се стовари с почти физическа сила върху клетата й съратница и помощница.