Франк Хърбърт - Домът на Ордена

Те пируват в хаоса! Предпочитат го! Пристрастени към адреналинови усещания!

Така че Дейма бе само Дейма — височайша почитаема мама. Завинаги господарка, завинаги на върха.

Няма друга по-велика, която да ни наблюдава. Пък и Дейма наистина вярва, че това тук е договаряне. Човек би помислил, че никога досега не го е правила. Съвършено точно!

Височайшата почитаема мама докосна нещо незабележимо под прозореца и стената се огъна назад, показвайки, че той не е бил нищо повече от майсторски изпипана холопрожекция. Отворен бе пътят към високо разположен балкон, покрит с тъмнозелени кахли. От него се разкриваше панорама към намиращи се в ниското плантации, много по-различни от прожектираните допреди малко. Тук хаосът бе запазен; и така изпъкваше още по-силно на фона на подредените в далечината градини. Къпини, паднали дървета, гъсти храсталаци…

А отвъд тях — равномерно отдалечени редове на нещо, подобно на зеленчуци, сред които редове напред-назад се движеха автоматизирани комбайни, оставяйки само гола земя зад себе си.

Любов към безредието, несъмнено!

Кралицата-паяк се усмихна и излезе първа на балкона. Одрейди я последва и отново се спря, забелязала интересен детайл. Необичайна украса на парапета вляво. Фигура в естествена големина от почти ефирна субстанция, събрана в рехави плоскости и окръглени повърхности.

Присви очи и видя, че фигурата беше подобие на човешко същество. От мъжки или женски пол? В определени пози приличаше на мъж, в други бе като жена. Плоскостите и окръглянията реагираха на блуждаещите пориви на лекия бриз. Овесени бяха на тънки, почти невидими жици (напомнящи на шигърови), спускащи се от елегантно извита тръба, пъхната в купчина от някаква прозираща маса. Долните краища на фигурата докосваха носещата основа, която приличаше на струпани речни камъчета.

Одрейди не успяваше да откъсне очарования си поглед.

Защо ли току-що видяното ми напомня за Шийенината „Празнота“?

Раздвижено от вятъра, творението сякаш танцуваше, впускайки се от време на време в имитация на грациозен вървеж, след който пък изпълняваше бавен пирует, съпроводен от стремителни завъртания с протегнат нагоре и встрани крак.

— Наречена е „Балетмайстор“ — каза Дейма. — Някои пориви на вятъра я принуждават да изхвърля високо краката си. Виждала съм я да бяга грациозно като маратонец. А понякога изпълнява къси движения със стремителни повдигания на ръцете, които сякаш държат оръжия. Едновременно красива и грозна… Според мен артистът е сложил неточно име на творбата си, „Непознат Живот“ би било по-вярно.

Красота и грозота — едно и също. Непознат Живот.

Стоящото пред нея представляваше страшна заплаха за творението на Шийена. Одрейди почувства как я залива студената вълна на страха:

— Кой е създателят й?

— Нямам представа. Една от моите предшественици я донесла от планета, която сме унищожили. Защо те интересува?

Ето я онази неистовост, неподвластна никому. Естествено, отговори с други думи:

— Струва ми се, че и двете търсим обща основа за разбирателство, опитвайки се да открием сходни неща между нас.

Думите й обаче разпалиха оранжевия поглед:

— Вие можете да се опитвате да ни разберете, докато ние никак не държим да правим това!

— И двете произхождаме от общества на жени.

— Опасно е да мислите за нас като за издънки от вашия корен!

Разкритията на Мурбела обаче твърдят точно обратното. Появили сте се по време на Разпръскването от Говорещи с риби и свети майки, попаднали в екстремна ситуация.

Одрейди попита напълно добронамерено и без следа от присмех:

— Защо е опасно?

Смехът на Дейма бе неприятен. Отмъстителен. Старшата майка отново почувства приливната вълна на заплахата. Тук бе нужно нещо повече от познатото бин-джезъритско „опитай-отново-и-отново“. Тези жени бяха свикнали да убиват, когато ги разгневят. Рефлекс. Дейма го бе казала направо, щом спомена за спътницата си при разговора насаме между двете, а и сега току-що бе подала сигнал, че има определени граници за търпимостта й.

И все пак тя прави опити да преговаря, макар и по своему. Показва механичните си чудесии, властта и силата си, както и своето богатство. Но без нито едно предложение за съюзяване. Вещици, бъдете покорни прислужници и наши роби, а ние ще ви простим много неща. Хм, значи искат да завладеят и последната от „милиона планети“, така ли? Не, повече от това, разбира се, но посоченото от тях число е интересно.