Франк Хърбърт - Домът на Ордена

— Значи те са били при… Получили предложение от… Какви глупци сте, за да повярвате на…

— Не съм казала, че сме повярвали.

— Ако Логно беше… — кимване с глава към помещението — … чула как разговаряш с мен, щеше да си мъртва, преди да успея да те предупредя.

— Доволна съм, че сме само двете.

— Но не разчитай особено на това, за да не стигнеш твърде далече.

Одрейди погледна над рамото й към зданието. Промените, внесени в строителния дизайн на Сдружението, веднага се набиваха в очи — дълга фасада с прозорци, много и екзотичен дървен материал, камъни с отблясък на скъпоценности.

Богатство.

Тя очевидно разполагаше с богатства, и то толкова големи, че за някои бе трудно да си ги представят. Всичко, поискано от Дейма, всичко, което може да бъде осигурено от подвластно и раболепно общество, щеше да й бъде предоставено веднага. Всичко освен свободата да се върне при поелите с Разпръскването.

Наистина, колко ли силно е въображението й, за да си повярва, че заточението може да свърши? И каква бе мощта, способна да върне себеподобна мощ обратно в старата Империя? Защо точно тук? Одрейди си даде сметка, че не е достатъчно смела, за да зададе въпроса.

— Ще продължим в моето жилище — рече Дейма.

Аха, най-после в леговището на Кралицата-паяк!

Покоите на Дейма се оказаха нова загадка. Подове с дебели килими. На влизане тя изрита сандалите си и продължи боса. Одрейди направи същото и я последва.

Виж колко груби и мазолести са външните ръбове на ходилата й. Опасни оръжия, поддържани в добро състояние.

Одрейди бе озадачена не от мекия под, а от стаята. Малък прозорец, гледащ към внимателно поддържана ботаническа градина. Никакви гоблени или картини по стените. И нищо за украса. Решетката на въздуховод хвърляше сенчести ивици по пода, когато влязоха. Още една врата вдясно. Друг вентилационен въздуховод. Две меки легла в сиво. Две малки масички отстрани в блестящо черен цвят. По-голяма маса в златисти тонове със зелена, трепкаща над нея светлина, указваща контролно поле. Старшата майка веднага забеляза финото правоъгълно очертание на прожекционен апарат, вграден в златистата маса.

О, да, това е работната й стая. Нима дойдохме тук, за да работим?

Мястото бе обмислено и изпълнено за изтънчено съсредоточаване. Бяха положени грижи за отстраняването на всичко разсейващо. Какво ли разсейване впрочем би допуснала Дейма?

Къде са украсените стаи? Просто трябва да живее по специален начин със заобикалящата я обстановка. Не бе възможно непрекъснато да се оформят мисловни бариери за отблъскване на нещата, които са в дисонанс с психичното ти състояние. Ако имаш нужда от истински комфорт и спокойствие, домът ти не бива да е подреден така, че да те насилва, особено с атаки откъм фронта на подсъзнателното. Дейма си дава сметка за степента и силата на извънсъзнателната уязвимост! Тази тук е наистина опасна, защото може да каже „Не“.

Това бе проява на древна бин-джезъритска интуиция. Търсиш онези, които биха могли да кажат „Да“. Никога не си губи времето с незначителни индивиди, дето не успяват да осмислят и изрекат нещо повече от „Не“. Трябва ти оня, който може да сключи споразумение, да подпише договор, да изплати обещаното. Кралицата-паяк явно не казваше често „Да“, но притежаваше силата да го направи. И го знае.

Важно беше да го разбера още когато ме отведе встрани. Изпрати ми първия сигнал, след като ми позволи да я наричам Дейма. Не избързах ли, планирайки атаката на Тег така, че да не мога да я спра? Прекалено късно ще е за последващи решения и действия. Знаех го добре, когато му позволих да се разгърне.

Какви други сили обаче можем да привлечем?

Одрейди бе установила типа на модела, определящ доминиращата позиция на Дейма. Конкретни думи и жестове можеха да принудят Кралицата-паяк да се отдръпне и дори да приклекне назад, уловила в разбуденото си съзнание ударите на своето собствено сърце.

Драмата трябва да бъде продължена.

В момента Дейма бе заета с нещо — ръцете й се намираха в зеленото поле, разположено върху златистата маса. Беше съсредоточена изцяло там, без да обръща никакво внимание на Одрейди, което можеше да се приеме едновременно за обида и своего рода уважение.

Вещице, няма да се намесиш, защото така диктуват всички твои интереси и ти добре го знаеш. Впрочем не си толкова важна, че да станеш причина за разсейване от моя страна.

Дейма изглеждаше възбудена.