Франк Хърбърт - Домът на Ордена

Одрейди машинално вникна в модела, съгласно който е била извършвана ремонтната и поддържащата дейност. Рязко ограничен трафик. Типичният маниер на почитаемите мами. Кой би се осмелил да снове насам-натам, когато чувства, че е много по-безопасно да се окопае и после само да се моли да остане незабелязан от опасните хищници? Местата за подстъп към частните жилища на елита бяха добре поддържани. Само за най-важните се грижеха по най-добрия начин.

Ще има място, когато пристигнат бежанците от Гамму.

Във фоайето един робос бе връчил импулсен генератор на Суипол. „За да намерите пътя си после — каза създанието, подавайки синята топка с жълта плаваща стрелка и указание за избрания път. — Когато пристигнете, ще чуете тихо иззвъняване.“

Звънчето на импулсния модулатор се обади.

Къде ли сме пристигнали?

Още едно място, за което домакините им се бяха погрижили като за „пълен лукс“, а всичко бе буквално отблъскващо! Стаи със светложълти подове, бледоморави стени и бели тавани. Нито един стол с биологично саморегулиране. И все пак трябваше да бъдат благодарни, дори само защото липсата им говореше по-скоро за предпочитания от икономическо естество, отколкото за евентуално незачитане на гостите. Биостоловете имат нужда от ремонт и поддържане, за което е необходим скъпо платен персонал. Одрейди огледа мебелите, покрити с някаква материя с дълъг срок на годност. А под нея почувства якостта на особено твърда пластмаса. Нищо не излизаше извън цветовата тоналност на стаите.

Леглото обаче я доведе почти до шок. Някой бе приел прекалено буквално искането за твърд матрак. Равна повърхност от черен еластичен материал, без възглавница. Никакви постелки и завивки.

Когато го видя, Суипол понечи да протестира, но Одрейди й направи знак да мълчи. Въпреки бин-джезъритските възможности, дори и там понякога удобствата оставаха край пътя. Главното е да бъде свършена необходимата работа! Така гласеше първата и най-важна заповед. Ако старшата майка трябваше да спи известно време на много твърдо легло без завивки, налагаше се да го направи в името на задълженията и отговорностите си. Впрочем бин-джезъритките знаеха как да се пригаждат към подобни маловажни неудобства. Одрейди призова твърдостта си, отчитайки възможностите за следваща умишлена обида, ако се опита да възрази. Нека прибавят и това към неосъзнаваното от тях, та да продължат да си блъскат още по-силно главите.

Потърсиха я, когато се бе заела с оглед на останалите предоставени им жилища, демонстрирайки минимална загриженост и подчертано забавление. Щом старшата майка и спътниците й влязоха в общата всекидневна, от отдушниците на тавана се разнесе писклив глас:

— Върнете се във фоайето, където ще дойде ескорт, за да ви отведе при височайшата почитаема мама.

— Отивам сама — отсече Одрейди и категорично отхвърли възраженията.

Почитаема мама в зелена роба чакаше, седнала на лек стол там, където от коридора се влизаше във фоайето. Лицето й наподобяваше стена на крепост — камък върху камък. Устата приличаше на отвор на шлюз, през който обаче някак си бе преминала прозрачна сламка с движеща се в нея течност, поглъщана от мамата. Пурпурно поточе се изкачваше към устните й. От течността ухаеше на захар. Очите пък бяха същински оръжия, щръкнали над укрепление. Носът — склон за стичане на омразата, бликаща от погледа. Брадичката — слаба. Направо нямаше нужда от вея. Излишна подробност. Нещо, останало от предишна конструкция. Или взето от малко дете. А косата — изкуствено потъмнена до мръснокафяво. Е, също без особено значение. Очите, носът и устата—те бяха важни.

Жената се изправи бавно и с нагло изражение, подчертавайки какво благоволение е от нейна страна да забележи Одрейди:

— Височайшата почитаема мама се съгласи да те види.

Много плътен, почти мъжки глас. Високомерие, иззидано нависоко и видно отвсякъде. Претъпкана с вкоравени предразсъдъци личност. Тя знаеше толкова много неща, че бе същинска крачеща витрина на невежество и страхове. Одрейди я виждаше като безукорна мостра на уязвимостта на почитаемите мами.

След много завои и коридори — чисти и светли до един — те влязоха в изтеглено по дължината си помещение. Слънчевата светлина се вливаше в него през редица от прозорци, а в далечния край се намираше усъвършенствано командно табло с военно предназначение, където в момента течеше прожекция на космически и топографски карти. Дали това е центърът на паяжината на Кралицата-паяк? Одрейди се усъмни. Прекалено очебийно бе присъствието на командно табло. Дизайнът му го отличаваше от въоръжението, ползвано по време на Разпръскванията, а и нямаше място за съмнение относно неговото предназначение. Работните полета, пригодени за манипулативни операции, имаха физически ограничения, а качулката-шлем за мисловен интерфейс не можеше да бъде ползвана за друго, въпреки щръкналата си овална форма и мръсен жълт цвят.