Франк Хърбърт - Домът на Ордена

— Повтори — настоя Мурбела.

В Изпотеното лице на полевия командир се обърна към мобилното видеооко в близост до него. Видеосистемата внесе изравняване, при което той сякаш нарочно се втренчи в очите на Тег.

— Повтарям: тук има някакви самозвани бежанци, които търсят подслон. Водачът им казва, че е уговорил със Сестринството бъде изпълнено искането му, но без заповед…

— Кой е той? — попита Тег.

— Сам нарича себе си равин.

Башарът понечи да възстанови контрола си върху своя портативен предавател:

— Не знам за никакво…

— Почакай! — Мурбела отново прекъсна предаването му. Защо го прави?

Гласът й пак изпълни помещението на командния център:

— Доведи го заедно с групата му на флагманския кораб. Направи го бързо — настоя тя и изключи връзката.

Тег бе разгневен, но разбираше, че сега е в неравностойно положение. Избра едно от многобройните й изображения и се загледа в него с думите:

— Защо си позволяваш да ме прекъсваш?

— Защото не разполагаш с нужната информация. Равинът има пълно основание за исканията си. Приготви се да го посрещнеш с дължимото уважение.

— Обясни ми защо.

— Не. Не е потребно да знаеш. А аз трябваше да се намеся, след като видях, че не действаш адекватно.

— Оня командир бе в зона за отклоняване на вниманието. Не е важно…

— Искането на равина да се смята за приоритетно.

— Лоша си като старшата майка.

— Може би дори повече. А сега ме чуй. Прибери бежанците във флагманския кораб. И се приготви да ме посрещнеш.

— В никакъв случай! Трябва да останеш там, където си!

— Башаре! В искането има нещо, което налага внимание от страна на Одрейди. Равинът твърди, че са в опасност, тъй като временно са подслонили светата майка Лусила. Приеми го или отстъпи от поста си.

— Тогава ме остави първо да прибера хората си на борда. Ще се срещнем, щом се измъкна.

— Съгласна съм. Но прояви любезност към бежанците.

— А пък ти възстанови предаването ми. Заглуши ме, което си е същинска глупост!

— Всичко е на мястото си, башар. По време на паузата друг от нашите кораби е приел четири футара. Дойдоха с молба да ги заведем при дресьор, но аз наредих да ги задържат. Много внимавай с тях.

На големия подковообразен команден пулт отново бяха върнати сцените на бойното поле. Тег призова частите си. Вътрешно кипеше от гняв; трябваше да изминат няколко минути, преди да възстанови самочувствието си на главнокомандващ. Разбираше ли Мурбела как жестоко е наранила авторитета му? Или може би трябваше да го приеме просто като измерение на важността, която тя придаваше на бежанците?

След като ситуацията бе напълно овладяна, той прехвърли отговорността за командния център на един от помощниците си и отиде да види важните бежанци. С какво бе толкова жизнено необходимо приемането им, та Мурбела рискува да се намеси в комуникациите?

Оказаха се в трюма на една транспортна единица — замръзнала група от хора под погледа на внимателния командир.

Знае ли някой какво може да бъде скрито сред тези никому неизвестни люде?

Равинът, лесен за разпознаване, понеже за него бе споменато от полевия командир, бе застанал откъм отсамната страна на групата заедно с облечена в кафява роба жена. Той бе нисък брадат човек с бяла шапчица на върха на главата си. Слабото осветление му придаваше вид на странник, дошъл от древността. Жената бе затулила очите си с ръка. Равинът говореше и Тег започна да различава думите му още докато полека приближаваше към групата.

Жената явно бе подложена на словесна атака.

— Горделивият ще бъде унижен!

Без да снема засланящата я ръка, тя изрече:

— Гордея се с онова, което нося.

— Но дали и с властта, която носеното познание може да ти даде?

С натиск на коленете си Тег нареди на Стреги да спре на десетина крачки от тях. Подчиненият му командир се вгледа в него, но остана на мястото си, готов да го защити, ако възникне опасност от диверсия.

Човек с качества.

Жената сведе още по-ниско глава и притисна ръката си към очите, когато заговори:

— Познанието не ни ли се предлага, за да си послужим с него за свещени цели?

— Дъще! — изпъна се като струна равинът. — Колкото и да ни внушава, че с него можем да служим добре, то никога не се оказва голямо и важно. Всичко онова, което наричаме познание, дори и да включва докрай съдържанието на едно смирено сърце, не може да бъде нещо повече от зрънце в браздите.

Тег не пожела да се намеси. Какъв архаичен начин на изразяване . Двойката обаче го очарова. Останалите бежанци се бяха заслушали с жив интерес в размяната на реплики между двамата. Полевият командир продължаваше да бъде привидно сдържан, без да отклонява вниманието си от странниците и да дава от време на време по някой знак на помощниците си.