Франк Хърбърт - Домът на Ордена

Жената държеше главата си сведена в знак на уважение; ръката й още бе поставена върху очите, но тя не се бе отказала да се брани:

— Дори семенцето, изгубено в браздите, може да продължи живота.

Равинът сви устни и мрачно каза:

— Без вода и грижи, или без благослов и добра дума, което е същото, няма живот.

Дълбока въздишка разтърси раменете на жената, но тя остана в същата странна поза на смирение, когато отвърна:

— Рави, слушам и изпълнявам. И все пак длъжна съм да тача познанието, което ми бе прехвърлено, тъй като в него е включен буквално същият съвет, който ти току-що изрече.

Мъжът постави ръка на рамото й:

— Тогава го предай на онези, които искат да го притежават, и нека никога злото не стигне там, където отиваш.

Мълчанието подсказа на Тег, че спорът е привършил. Той даде знак на Стреги да се премести по-напред. Ала още преди тя да помръдне, внезапно появилата се Мурбела премина с бърза крачка покрай нея и кимна на равина, без да отмества погледа си от жената.

— В името на „Бин Джезърит“ и на задължението, което, имаме към теб, поздравявам те с добре дошла и ти давам исканото убежище!

Жената с кафявата роба приведе отново глава и башарът видя в дланта й да просветват контактни лещи. После тя вдигна лицето си и около нея отвсякъде се разнесоха въздишки. В очите й синьото преливаше в синьо от пристрастяване към подправката, но в тях се четеше и онази сила, която отличава всеки, оцелял след изпитанието с Агония.

Мурбела я разпозна веднага. От неистовите свети майки! Нито една от тях не се бе появявала тук досега още от времето на свободните на Дюн.

Жената направи лек реверанс, преди да каже:

— Наричат ме Ребека. И ме изпълва радост, че съм при вас. Равинът ме смята за глупава гъска, но аз наистина нося златно яйце, защото Лампадас е в мен със седем милиона, шестстотин двайсет и две хиляди и четиринайсет свети майки, които по право ви принадлежат.

Тъй като обещаният ескорт се забави, Одрейди първоначално се ядоса, след което й стана почти весело. Накрая закрачи след персонала от обслужващите робоси във фоайето, намесвайки се в ритъма на движенията им. Повечето бяха дребни и нито един нямаше прилика с хуманоидите.

Функционални. Отличителен белег па иксианските сервоси. Много, много дейни малки прибавчици към временния престой на Свързващия възел или където и да е другаде.

Бяха толкова безинтересни, че малцина ги забелязваха. И тъй като не бе предвидено да се справят със съзнателна намеса в определената им дейност, те останаха в неподвижно състояние, мънкайки тихо.

„Почитаемите мами имат съвсем смътни зачатъци от чувство за хумор или пък то въобще им липсва.“ Знам го, Мурбела, знам го. Но дали посланието ми е стигнало до съзнанието им?

До съзнанието на Дортужла обаче то бе стигнало. Беше се справила с обзелата я паника и наблюдаваше с широка подигравателна усмивка разноликите тукашни антики. Тамалани сякаш не одобряваше ставащото, но в поведението й преобладаваше търпимостта. Суипол бе видимо очарована. Одрейди трябваше буквално да й забрани всякакво участие в обездвижването на устройствата.

Дете, нека аз неутрализирам. Знам какво е приготвено за мен.

Когато се убеди, че е сторила необходимото, Одрейди зае позиция под един от полилеите.

— Там, ела ми на помощ — каза тя.

Тамалани покорно застана пред старшата майка с внимателно изражение на лицето.

— Забелязала ли си, че в съвременните фоайета се наблюдава тенденция към намалена площ?

Запитаната дори не си направи труда да огледа заобикалящата ги обстановка.

— Някога фоайетата бяха големи — каза Одрейди. — С цел да създадат у властимащите усещането за престиж от обширните пространства, а пък останалите да бъдат впечатлени от полагащото им се уважение, разбира се.

Тамалани веднага улови духа на разиграваната от нея пиеска и рече:

— В наше време ставаш важен дори само ако пътуваш.

Одрейди погледна към обездвижените робоси, пръснати по пода на фоайето. Някои продължаваха да мънкат и треперят. Други очакваха спокойно някой или нещо да помогне за възстановяването на реда.

Автоматичното устройство на рецепцията — подобна на фалос тръба от черен пластичен материал с едно блестящо видеооко — излезе иззад гишето и си запроправя път през робосите, докато не застана пред Одрейди.