Франк Хърбърт - Домът на Ордена

Погледът й обиколи стаята. Почти без мебели. Няколко стола-люлки и малки маси; оставена беше достатъчно обширна площ, където (най-вероятно) присъстващите би трябвало да очакват заповеди. Възможно бе това да е център за направляване на някакви действия…

Да се набие в главата на вещицата!

От прозорците по дългата стена се виждаше плочник, отвъд който имаше градини. Всичко бе само декор!

Къде ли е Кралицата-паяк? Къде спи тя? Как изглежда леговището й?

Две жени дойдоха откъм застланото с плочи пространство и влязоха през сводест вход. И двете бяха облечени в червени роби с блестящи арабески и очертания на тела на дракони по тях. Декоративни украшения от разтрошени су-камъни.

Одрейди не се обади, преизпълнена с внимание, докато траеше уводната част от страна на придружителката дотук, която изрече възможно най-малко думи и набързо излезе.

Ако нямаше предвид указанията и бележките на Мурбела, старшата майка би приела за главнокомандващ високата почитаема мама, застанала до Кралицата-паяк. В действителност въпросната персона бе другата — по-ниска на ръст. Интересно.

Тази не просто се катери към властта. Тя се промъква през пукнатините. И един ден сестрите й се събуждат пред свършен факт. Тя е там, седнала твърдо в центъра. Кой ще възрази? Само десет минути след като си тръгнеш трудно би си спомнил как изглежда целта на възраженията ти.

Двете жени оглеждаха Одрейди с не по-малко внимание.

Още по-добре. Точно това бе нужно в момента.

Външният вид на Кралицата-паяк представляваше не по-малка изненада. Досега до „Бин Джезърит“ не бе стигало точното й физическо описание. Само откъслечни прожектирани образи и въображаеми конструкции на базата на сведения, събрани оттук-оттам. Ето я, най-накрая. Дребна жена. Жилавите мускули, както бе редно да се очаква, бяха добре очертани по червеното трико под робата. Незапомнящо се овално лице с невъзмутими тъмни очи, в които танцуваха оранжеви петънца.

Уплашена, поради което и разгневена, но без да може да разбере точната причина за страха си. Единственото, което осъзнава, е целта й — моя милост. И какво очаква да придобие от мен?

Съпровождащата я бе доста по друго нещо — много по-опасна, поне на външен вид. Грижливо коафирана златиста коса, леко клюнест нос, тънки устни и плътно опъната кожа по скулите. Както и зъл, облещен поглед.

Одрейди отново насочи вниманието си към чертите на лицето на Кралицата-паяк. Нос, който за мнозина би създал трудност да го опишат и минута, след като се отдалечат от нея. Може би прав? Да, донякъде… Вежди, неотличаващи се от косата с цвят на слама. Уста, в която при отваряне се вижда нещо розово, за да изчезне заедно с него, когато бъде затворена. Изобщо лице, в което е трудно да намериш място за съсредоточаване на погледа и това може би е причина всичко да изглежда размазано.

— Значи ти водиш „Бин Джезърит“?

Глас — равен в ниските тонове. Странно модулиран галахски език; без жаргонни думи, но с усещане как те са стълпени непосредствено зад езика й. Чувстваше се и присъствието на фокуси от лингвистичен характер. Мурбела го бе подчертала в сведенията си:

Те имат нещо, което ги доближава до Гласа. Не е равнозначно на предаденото ми от вас, защото си служат с друг похват. Прилича на фокуси с думи.

Фокуси с думи.

— Как да се обръщам към теб? — попита Одрейди.

— Чувам, че ме наричате Кралицата-паяк — зли оранжеви пламъчета заиграха в очите й.

— Тук, озовала се в центъра на мрежата-паяжина и вече преценила огромната ви мощ, страх ме е, че трябва да го призная.

— Аха, ето какво си забелязала — мощта ми! — изречено с подчертано самочувствие.

Първото, което направи впечатление на Одрейди, бе мирисът, идващ от жената. Тя лъхаше обилно на някакъв твърде необичаен парфюм.

Дали крие феромоновия си лъх?

Може би бе предупредена за способността на бин-джезъритките да преценяват за състоянието на нещата, изхождайки от незначително количество сетивна информация? Навярно. Също така е възможно само заради това да е предпочела парфюма. Странната смес бе подходяща заради основната си отсенка на екзотични цветя. Дали не е нещо от родната й планета?

Кралицата-паяк хвана в шепа незапомнящата се своя брадичка и рече:

— Можеш да ме назоваваш Дейма.

Спътницата възрази:

— Тази е нашият последен враг от милион планети!

Аха, ето каква е представата им за старата Империя.