Франк Хърбърт - Домът на Ордена

Помощницата не бе доволна, че предпочете да е стъпил на краката си, вместо да яхне нейните рамене. Чувстваше се излишна посред цялата струпана военна техника. Погледът й обикаляше множеството от екранни полета на големия пулт в командния център. Адютанти и разнолик помощен персонал влизаха и излизаха целеустремено в отсеци и секции с окачено по телата им снаряжение; те явно знаеха къде отиват и какво вършат, докато нейните представи за ставащото тук бяха съвсем общи.

Командното табло за предаване на заповедите на Тег бе разположено точно под дланите му, плаващо върху суспенсори. То светеше около ръцете му със слаб синкав отблясък. Сребристото подковообразно приспособление за връзка с атакуващите части лежеше леко на неговите рамене с усещането, че се намира на познато място, независимо от факта, че бе доста по-голямо в сравнение с днешното му малко тяло.

Въпреки това тяло никой от намиращите се около него вече не се питаше дали това е прочутият башар. Приемаха заповедите му веднага и с пълна готовност за изпълнение.

Оттук целта им изглеждаше съвсем обикновена — слънце и уловени от него планети. Но Гамму, разположена в самия център, не беше обикновено място. Там бе роден Айдахо, там бе обучаван като гола, там бяха възстановени и оригиналните му спомени.

И аз бях променен там.

Тег нямаше обяснение за онова, което бе намерил у себе си, подложен на стреса, съпътстващ оцеляването на Гамму. Мисълта възпроизведе бързината на движенията, изцедена от собствената му плът, както и способността да вижда не-кораби — да определя мястото им във вътрешното си полезрение, подобно на блок, изсечен от пространството.

Подозираше, че причината е някакво налудничаво струпване на атреидски гени. В него бяха идентифицирани клетъчни маркери, но не и тяхното предназначение. Това бе наследството, което експертите по целенасочено размножаване от „Бин Джезърит“ бяха обработвали цяла вечност. Не бе останало почти никакво място за съмнение, че те възприемат тази му способност като скрита заплаха за себе си. Можеха да я използват, но той неминуемо щеше да изгуби свободата си.

После отстрани от мисълта си всичко, което го беше занимавало през последните минути.

— Въведете мамците.

Почва се!

Почувства как изпада в познато състояние. Точно там, където планирането свършва и се появява усещане за освежаващо изкачване на вече преодолявано възвишение. Теоретичните постановки бяха огладени и разчленени, алтернативите — внимателно обработени, а помощните звена — разставени и подробно инструктирани. Командирите на ключови части бяха запаметили цялата Гамму: местоположението на всички убежища, на всяка опорна точка, къде могат да разчитат на партизанска помощ и кои подстъпи са най-уязвими. Бе обърнал особено внимание на футарите. Не биваше да се пренебрегва възможността за съюзяване с хуманоидните зверове. Разбунтувалите се, помогнали за бягството на голата Айдахо от Гамму, твърдяха, че футарите са били създадени, за да преследват и избиват почитаеми мами. След като си запознат с разказите на Дортужла и останалите, вече си почти готов да ожалиш мамите, ако тези донесения се окажат верни… Не, никаква милост не бива да се прилага спрямо онези, които никога не са прибягвали до нея! Атаката навлизаше в определените очертания — разузнавателните кораби оформяха фалшив бараж от мамци, а тежките транспортни единици се придвижваха на ударна позиция. Тег постепенно се превръщаше в онова, за което мислеше като за „прибор на моите прибори“. Ставаше все по-трудно да се определи кой заповядва и кой изпълнява.

А сега — деликатната част.

Страхът от Неизвестностите. Добрият командир винаги го държи в съзнанието си. Защото винаги има неизвестности.

Мамците наближаваха отбранителния периметър. Той видя неприятелските не-кораби и сензорите на Огънатото пространство — светли точки, наредени в боен ред в полето на съзнанието му. Наложи появилата се конфигурация върху действителните позиции на своите сили. Защото всяка издавана от него заповед трябваше да изглежда предвидена от оперативния план за водене на боя, вече приет от всички.

Изпитваше удовлетворение заради важната подробност, че Мурбела не се бе присъединила към него. Всяка света майка веднага щеше да съзре какво крие той. Но никой не се бе и опитал да постави под въпрос заповедта на Одрейди за присъствието на Мурбела и свитата й на безопасно разстояние.