Франк Хърбърт - Домът на Ордена

Вкусът на Космическото сдружение като смесица от иксианска технология и проектиране по традиционните щурмански стандарти: разположение на сградите с оглед максимална икономия на енергия, прави пътища, съвсем малко алеи за придвижване с плъзгащ транспорт, защото бяха смятани за излишно разточителство и само гравитационно обвързаните имаха нужда от тях… Около космодрума не се виждаха цветни насаждения. Логично, защото бяха уязвими при случайни инциденти. Ето я и постоянната сивота на всички сгради — не, не сребриста, а тъмна като цвета на тлейлаксианска кожа.

Сградата вляво бе наистина огромна и с изпъкнали елементи — някои окръглени, а други с правоъгълни форми. Тя сигурно никога не е била луксозен хотел. Разбира се, тук-там имаше и разкошни кътчета, но те бяха малко и построени само за онези от категория ВИП с двойно „В“ — предимно инспектори от Сдружението.

За пореден път Тег се оказа прав. Почитаемите мами запазват съществуващите сгради с минимално премоделиране. Някаква си кула!

Одрейди продължи да си спомня: Това е не само друг свят, но и друго общество със собствена социална спойка.

Беше непознато от споделеното с Мурбела, но не си въобразяваше, че може да вникне в дълбочината на силата, която държеше заедно почитаемите мами. Не, със сигурност не е само ламтежът за власт!

— Ще отидем пеша — рече тя и поведе останалите надолу по павирания път към гигантската конструкция.

Довиждане, Клеърби. Взриви кораба си колкото можеш по-скоро. Нека това бъде първата ни голяма изненада за тях.

Когато наближиха, сградата на Сдружението се извиси още по-внушително.

При всяка среща с тези функционални конструкции най-удивителното за Одрейди бе мисълта, че някой е положил извънредно големи грижи при планирането им. Съзнателно търсен детайл във всичко, въпреки че това понякога се откриваше трудно. Задължителните бюджетни ограничения налагаха намаляване на качеството, а издръжливостта се поставяше пред лукса или удоволствието за погледа. Компромиси, а както при повечето от компромисите, никой не оставаше доволен. Без съмнение инспекторите и ревизорите на Сдружението са възразявали срещу цената, а пък днешните обитатели сигурно продължаваха да се гневят на недостатъците. Това нямаше особено значение. Стореното бе вече реална субстанция. Беше тук, за да се ползва сега. Още един компромис.

Фоайето се оказа по-малко, отколкото бе очаквала, и с известни промени на интериора. Дълго само около шест и широко може би не повече от четири метра. Рецепцията се намираше вдясно. Одрейди направи знак с ръка на Суипол да ги регистрира и показа на другите, че трябва да останат на открито и на впечатляващо разстояние една от друга.

Никой не бе отменил официално предателските удари. Дортужла очевидно бе готова за тях. И се бе примирила. Одрейди проведе внимателен оглед с коментар на заобикалящата ги обстановка. Пълно с видеоочи, но останалото…

Всеки път, когато влизаше в подобно място, имаше усещането, че посещава музей. Другите Памети твърдяха, че този вид хотелски съоръжения не са били променяни цяла вечност. Самата тя се бе натъквала на прототипи от най-ранни времена. Ето още един повей от миналото: полилеи — гигантски блестящи туловища с имитация на електрически съоръжения, макар и снабдени до един със светоглобуси. Два от тях се открояваха с размерите си на фона на тавана като въображаеми космически кораби, спускащи се величествено от празното пространство.

Имаше и други проблясъци от миналото, видими само за малцина: подредбата на рецепцията, зарешетените приспособления с местата за чакане, смесицата от седалки и неподходящо осветление, както и знаците, посочващи различните видове услуги — ресторанти, наркосалони, барчета за потайни срещи, плувни и други съоръжения за фитнес, зали за автомасаж и тем подобни. Само езикът и надписите се бяха променяли. Знаците щяха да се окажат разпознаваеми и за примитивните същества от времената преди подправката. Всъщност това бе мястото за временен престой, Изобилие от осигурителни инсталации. Някои изглеждаха като артефакти от Разпръскването. Икс и Сдружението никога не биха прахосвали богатството си за видеоочи и сензорни устройства.

В зоната на рецепцията робообслужващият персонал сякаш изпълняваше френетичен танц: хора подскачаха и се стрелкаха насам-натам, почистваха, вдигаха боклука, насочваха новодошлите. Компания от четирима иксианци се движеше преди групата на Одрейди. Тя им отдели специално внимание. Изпълнени със страшно самочувствие и същевременно внушаващи страх.